В Народното събрание чака нов законопроект за промяна на ЗОП, свързан с оградата с южната ни съседка
След като още дни след приемането му, на действащия Закон за обществените поръчки “му тръгна” на изменения за конкретен случай покрай оградата с южната ни съседка, а тенденцията се затвърди с редица модификации, включително от началото на тази година, още нови прекроявания в акта, уреждащ възлагането на обществени поръчки в страната ни са факт от 16 февруари. Любопитен факт е, че тези промени всъщност са преправяния на предишни промени в “новия” ни закон.
Първата новела, която ще има ефект от средата на месеца е прецизирането на новововъведените изключения относно Българската народна банка. Без да е напълно ясно дали същите са изцяло съобразени с европейските директиви, дерогациите изваждат от приложносто поле на закона специфични услуги, предоставяни на БНБ (а не от нея – припомняме, че Директива 2014/24/ЕС изключва услугите на централни банки, т.е. предоставяни от тях). Новите промени са още по-смели, като на неясно основание в една от хипотезите на изключението добавят и Комисията за финансов надзор.
С горното, финалният вид (поне засега) на чл. 13, ал. 1, т. 8а вече гласи, че законът не се прилага за услуги, свързани с:
– обмен на финансови съобщения, комуникация и поддръжка на системи за обмен на финансови съобщения, както и свързани с тях лицензии и услуги;
– Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, свързани с осигуряване на непрекъснат достъп в реално време до финансова и икономическа информация, включително средства за извличане и анализ на цени на активи и други икономически и финансови данни, както и на платформи за търговия и регистриране на финансови и други активи на международните пазари;
в) Българската народна банка, свързани с производство на български разменни и възпоменателни монети.
Другата групи допълнителни промени са свързани с предложените от Националния омбудсман и въведени в края на миналата година след бурен дебат нови текстове, с които се ограничава достъпа до пазарите на обществени поръчки на лица, нарушили трудовото законодателство, в частност на не изпълняващи ангажиментите към своите работници и служители. По същество влезлите тогава текстове направиха основанията за отстраняване от поръчки, свързани с трудовото законодателство относими към всички договори, а не само към такива за обществени поръчки. С ревизията, която става факт от средата на настоящия месец, от основанията за отсраняване от процедурата в чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП се премахва текстът “установено с … принудителна административна мярка по чл. 404 от Кодекса на труда”. Вероятна причина е, че такава ПАМ не съобразява изискването на директивата недопускане до поръчка да има само при влязло в сила съдебно решение или административен акт с окончателен и обвързващ характер, каквато посочената ПАМ не е.
От 16.02 влизат и други прецизирания, свързани с измененията, касаещи наруенията на трудовота законодателство – този път с тяхното действия по време. Става дума за изричното посочване, че същите се прилагат, при условие че нарушенията са извършени след влизането в сила на новите текстове. Важен момент е и това, че законодателят поправя своя пропуск от предишния закон и уточнява, че процедурите се довършват по предишния ред.
Конкретните текстове, свързани с нарушенията на КТ, влизащи в сила от 16.02, са в следния смисъл:
– При възлагането на обществени поръчки, за които след влизането в сила на този закон е взето решение за откриване на процедура, публикувана е съответна обява или изпратена покана, отстраняването по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП за нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2 и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда се прилага, само когато нарушенията са извършени след влизането му в сила.
– При възлагането на обществени поръчки, за които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване на процедура, публикувана е съответна обява или е изпратена покана, отстраняването по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки за нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2 и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда не се прилага за нарушения, извършени до влизането му в сила, освен когато актът на възложителя, с който лицето е отстранено, е влязъл в сила.
– Възлагането на обществени поръчки, за които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване на процедура, публикувана е съответна обява или е изпратена покана, с изключение на случаите по § 26, се довършват по досегашния ред.
Както изглежда промените в ЗОП ще продължат да са почти ежедневие. Това е видно от факта, че както забелязаха юристи, в Народното събрание вече е внесен и чака своето разглеждане законопроект, свързван с доизграждане на преградното съоръжение с южната ни съседка. ЗИДЗОП-ът отново ще е свързан с изменения и допълнения на акта, уреждащ възлагането на поръчки.
