На 27 юни 2018 г. от Агенцията по обществени поръчки оповестиха кои са най-често допусканите пропуски и несъответствия, установени в досегашната практика във връзка с осъществявания от институцията контрол чрез случаен избор. Натрупаният опит в двегодишния период от влизането в сила на действащия ЗОП, с който бе въведена тази форма на контрол, е позволил да се направят изводи, които да “заострят” вниманието на възложителите какво не бива да се прави при подготовката за откриване на процедурата за обществена поръчка.
Сред акцентите за пропуските в данните, налични в проектите на документи, попадат отсъствието на задължителна според закона информация (за естеството и обема на възлагания договор, за изискваните гаранции, мотиви в определените от закона случаи и др.) или посочване на неточна или формална информация (неправилно посочване на сроковете за обжалване, неточна информация за сертификати, излагане на формални мотиви и др.).
Като често срещани несъответствия с “буквата” на закона са отбелязани и липса, неточно формулирани или непропорционални минимални нива при критериите за подбор; непредставяне на информация за документите, чрез които се доказва съответствие с критериите за подбор (чл. 59, ал. 5 ЗОП); неправилно адресиране на изисквания за притежавани сертификати към производителите вместо към доставчиците – участници в процедурата (чл. 63, ал. 1, т. 10 ЗОП).
В списъка от възможни нарушения също така са включени неприлагане на образеца на обявление „Социални и други специфични услуги – обществени поръчки” в приложимите случаи, както и противоречията между отделните документи (при основанията за отстраняване, критериите за подбор, срокове и условия за изпълнение и др.).
Според органа по методология, на втория етап от контрола грешките най-често касаят нова информация или въпроси, които не могат да бъдат проверени на първия етап.
В документа на АОП като често срещани са посочени пропуски при поддържане на профила на купувача (липса на информация за датите на публикуване на отделните документи, непълна преписка и др.) и грешки, касаещи изпълнението на задълженията за публикуване на документацията (посочване на неактивен линк към електронната преписка на поръчката, неспазване на сроковете за публикуване и др.).
Като практика, която не бива да се повтаря от заинтересованите към спазването на закона възложители, е отбелязано допускането до оценяване на оферти, които не отговарят на изискванията на възложителя.
По отношение на методиките за оценка, подложени на проверка, системните слабости се изразяват най-вече в използване на общо формулирани и неясно дефинирани понятия и изрази в методиката; липса на конкретна информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката; неясни указания за реда и начина, по който ще се извършва оценяването на предложенията/ трудно разграничими надграждащи условия за оценка; значими разлики в стъпките на оценяване, както и грешни формули.
Освен за възложителите, оповестявнето на възможните пропуски, които се открояват като типични до момента, е от полза и за икономическите субекти, които ще могат да проверяват дали съответните пропуски не са налице и в документите, които те имат интерес да оспорят. Подобна практика на АОП безспорно утвърждава и фундаментални принципи на възлагането на поръчки като публичност и прозрачност.
Пълният текст на съобщението може да се види в Интернет на адрес: http://www.aop.bg/fckedit2/user/File/bg/novini/FE_20180627.pdf
