Транспортното министерство очаква мнения по проекта за промени в Закона за концесиите

В срок до 22.02.2019 г. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията очаква коментари и предложения по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите (ЗК). Това става ясно от публикация на Портала за обществени консултации.

В информацията, оповестена на Портала, се припомня, че Законът за концесиите е в сила от 1 януари 2018 г. С акта са били въведени изискванията на две евродирективи. Едната е Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, а втората – Директива на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (89/665/ЕИО) относно изискванията, свързани с концесии за строителство и концесии за услуги.

Видно от анонса на МТИТС, причината за предприетото обсъждане и предхождащото го разработване на новия законопроект са констатираните при прилагането на Закона за концесиите проблемни въпроси. От вносителите на законопроекта се изтъква, че концесията, като форма на публично-частно партньорство, изисква законодателство, което да стимулира инвестициите, включително като отразява най-добрите международни практики в тази област.

Един от акцентите на подготвения проект е възможността за солидарна отговорност на третите лица, заедно с концесионера, която е в полето на преценка на възлагащия орган, който във всеки конкретен случай може да постави такова изискване.

Промени се очакват и в регулирането на материята относно определянето на обезщетението при предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговоря, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината. В това отношение настоящата уредба създава несигурност у инвеститорите, както и риск от спорове при евентуално прекратяване на концесионен договор. Изразено е опасение, че подобни рискове се калкулират в проектите и водят до тяхното оскъпяване, още повече, че е възможно да не се стигне до прекратяване на даден концесионен договор. Допълнителен аргумент за намесата в тази част от материята на концесионните процедури и изпълнението им е състоянието на международната практика.

Авторите на проекта привеждат аргумента, че концесионерът би следвало да е отговорен за това концедентът да дължи обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, съответстващи на непогасената част от привлечения капитал с неговата цена. Собственият капитал не следва да се възстановява, а опасността от евентуалната му загуба представлява стимул за изпълнението на концесионния договор.

От страна на МТИТС изтъкват, че съществуващата към момента в ЗК привръзка с пазарната стойност също не се оказва удачен вариант. Във връзка с това проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите предвижда нов текст, който касае начина на определяне на обезщетението при предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря.

Като алтернатива, внимание се обръща и на разпоредбата на чл. 150, ал. 4 от ЗК, която урежда начина на определяне на обезщетението при предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концедентът отговаря, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината, и когато обектът е собственост на концесионера.

Предлаганите изменения в ал. 4 са с цел постигане на повече яснота по отношение на периода, за който се отнася нормата на възвращаемост на вложения собствен капитал, определена с финансово-икономическия модел, която ще бъде възстановена на концесионера. Нормата на възвращаемост е определена към момента на прекратяване на концесионния договор, към който момент се разглежда и възможността за възстановяване на вложения собствен капитал от концесионера.

В информацията, съпътстваща обществената консултация по проекта, са цитирани разпоредбите на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, които определят кога концесионният договор е недействителен. Доколкото недействителността на концесионния договор (независимо в коя от нейните форми), е свързана със съществени правни и финансови последици, аналогични на тези при прекратяване на договора, принципът, особено при дългосрочни договори, при които се поемат сериозни
задължения, е основанията да бъдат изчерпателно изброени.

Стабилността и предвидимостта в правната връзка, които се създават по този начин, препятстват и други уговорки, за които биха настояли икономическите оператори, като например искане за поемане на допълнителни гаранции, включване на текстове за обезщетения.

Срокът за обществено обсъждане на предложения законопроект е определен на 14 дни. Мотивите за съкратения срок на обсъждането са следните: с проекта се прецизират съществуващи разпоредби, като в същото време не се въвеждат административни или икономически тежести.

Повече подробности по обществената консултация тук.

Източник: Портал за обществени консултации