Съдът на ЕС с решение по казус на българска община, постанови, че възложителите могат да поставят по-високи критерии за подбор от минималните по специални закони
Европейската директива за обществените поръчки допуска възможността възложителите да определят като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба.
Такива изисквания обаче трябва да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или участникът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, съответно да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.
Това е заключението на Съда на ЕС (СЕС) в Решение по дело C‑195/21. Актът е постановен по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит, и се отнася до тълкуването на Директива 2014/21/ЕС за обществените поръчки.
Районен съд Луковит е сезиран с разглеждането на жалба срещу наказателно постановление, издадено от председателя на Сметната палата, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 000 лева за нарушение на член 2, алинея 2 от Закона за обществените поръчки.
На 16 декември 2020 г. срещу кмета на община Луковит е издадено наказателно постановление от председателя на Сметната палата за допуснато административно нарушение по Закона за обществените поръчки на принципа на свободната конкуренция. Установеното нарушение се изразява във въвеждането в обявление за обществена поръчка на по-строго изискване за професионална квалификация на техническия ръководител на обект, реализиран по проект за укрепване на свлачище-откос на път за регионалното депо за твърди отпадъци на територията на община Луковит.
Процедурата по обществената поръчка била открита с решение на кмета на общината в изпълнение на административен договор, сключен с министъра на околната среда и водите, в качеството му на ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014—2020“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, в максимален размер до 649 732,14 лева. Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд Луковит.
Спорният въпрос в случая е свързан с това, че в частта относно изискванията към инженерно-техническия състав обявлението за поръчка предвижда, че нейната специфика изисква по-специално присъствието на технически ръководител на обекта с професионална квалификация „Конструктор“ и/или „Строителен инженер“ (или пък аналогична специалност в случаите, когато образователно-квалификационната степен е придобита в държава членка, която няма съответната специалност). Освен това техническият ръководител трябва да има минимален опит по специалността три години.
Според съставилия акта одитор, като е наложило присъствието на технически ръководител на обекта с професионална квалификация „Конструктор“ и/или „Строителен инженер“ и с минимален опит по специалността три години, обявлението за поръчка е поставило по-строго изискване за квалификация от произтичащото от член 163а, алинея 2 от Закона за устройство на територията.
След като кметът на община Луковит обжалвал наказателното постановление пред Районен съд Луковит, българският съд отправя преюдициално запитване, съдържащо четири въпроса. Първият от тях е дали член 58, параграф 4 от Директива 2014/24 допуска възлагащият орган да определя по-стриктно изискване за квалификация от поставеното в член 163а от ЗУТ, доколкото последната разпоредба предвижда просто минимални изисквания, валидни общо за всички категории строеж, а строителните работи по укрепване на свлачище, включени в предмета на конкретната поръчка, са сред строителните дейности с най-висока степен на сложност.
Вторият въпрос, поставен от българския съд е свързан с това дали е необходимо националните органи за контрол по ЗОП и ЗУСЕСИФ трябва да координират проверките и изводите си относно законосъобразността на процедурите за обществени поръчки. Също така, на трето място СЕС е помолен да се произнесе и по това дали административните мерки и санкции, предвидени в дял II от Регламент № 2988/95, трябва да варират в зависимост от това дали е налице виновно поведение и според степента на обществена опасност. На четвърто място, под въпрос според РС-Луковит е и това дали глобата по чл. 247, ал. 1 от ЗОП, съгласно който възложителят може да бъде наказан с „глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева“, което е около 16 минимални работни заплати, съответства на принципите на законност, ефективност и пропорционалност.
Доколкото обаче от дадения на първия въпрос отговор е видно, че конкретното изискване поставено в поръчката на община Луковит изглежда съвместимо с разпоредбата на член 58, параграф 4 от Директива 2014/24, Съдът на ЕС не разглежда втория и четвъртия въпрос от запитването. По третия въпрос европейските магистрати се произнасят, че стига да е спазен принципът на пропорционалност, европейският регламент относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности допуска националните органи, охраняващи финансовите интереси на ЕС, да оценяват по различен начин едни и същи обстоятелства в процедура за възлагане на обществена поръчка.
С постановеното решение безспорно се обогатява българската практика по прилагане на законодателството по обществени поръчки, като същевременно на възложителите се предоставят допълнителни аргументи в защита на определена категория изисквания в обществени поръчки (в т.ч. съфинансирани с европейски средства), които често стават обект на санкции и финансови корекции, наложени от контролни органи по ЗОП и ЗУСЕСИФ.
Източник: СЕС, Сметна палата
