Нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) бе внесен в деловодството на Народното събрание в последния възможен момент преди поредицата неработни дни около Гергьовден. Законопроектът от 4 май 2018 г. е изготвен като отзвук на установените в практиката дисбаланси и несъвършенства спрямо уреденото в Глава двадесет и седма от закона производство по обжалване на решенията на възложителите по процедура за обществена поръчка. Статистическите данни на Агенцията за обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) показват, че делът на обжалване на всички обявени процедури поддържа тенденция от около 9%. Обществените поръчки с най-голяма стойност (над 5 000 000 лв.) се оказват и такива с най-много обжалвания, или 14% от всички реализирани обжалвания.
Очакваните промени могат да бъдат структурирани в две групи. В първата група попадат предложенията по същество, които ще засегнат всички бъдещи жалбоподатели. Такива са новата разпоредба на чл. 196а от ЗОП, както и промените в чл. 199, чл. 203 и чл. 210 от същия закон. Втората група предложения са предимно редакционни и прецизират нормативните текстове, с цел улеснение в бъдещата практика по прилагане на законовата уредба.
Замисълът на промените, които в най-кратък срок ще бъдат подложени на обстойно обсъждане от депутатите, е да се постигне преодоляване на практиките на т. нар. тенденциозно обжалване. Предвидено е нововъведение със създаването на чл. 196а от ЗОП, който ще бъде разположен непосредствено след съществуващото към момента изброяване на актовете, подлежащи на обжалване. Непременно трябва да подчертаем, че разработването на законопроекта е еманация на идеята на управляващите да се пресекат неблагоприятните тенденции на неоснователно обжалване на значими обществени поръчки. Причината да се потърси нов законодателен подход е фактът, че според предварителния анализ на отговорните институции у нас немалка част от оспорванията са довели единствено до забавяне във времето на провеждането на редица процедури, но не и до необходимост от коригиране на действията на възложителя. При неуспех на жалбоподателите, в случаите на големи инфраструктурни проекти например, неминуемо се пораждат и съмнения за злоупотреба с правото на обжалване. Увреждането на интересите на възложителя най-често се изразява в неусвояването навреме на средства от европейските фондове и в този смисъл претърпените вреди и пропуснати ползи имат и своето имуществено измерение.
Като реакция от тези неблагоприятни тенденции, за пръв път в българското законодателство в сферата на обществените поръчки се предприема въвеждането на отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване. Търсенето на отговорността ще може да се реализира след приключване на обжалването, по общия исков ред. Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 3 от ГПК и ще се прилага към производството и пред двата органа: КЗК и ВАС.
Сред по-съществените промени е и преразглеждането на изискванията за съдържанието на жалбата. Стопанските субекти ще бъдат задължени да обосноват и докажат качеството си на заинтересовано лице, което също се разглежда като мярка срещу злоупотреба с правото на обжалване. Целта е да се преодолее подаването на бланкетни жалби срещу решенията на възложителите. Това от своя страна води до забавяне във времето на разглеждането на спора по същество. Всъщност бланкетният характер на жалбата затруднява и възложителя, ако в нея не са упоменати конкретни нарушения, по които той да подготви своята защита. Във връзка с предлаганите промени в съдържанието на жалбата уточнения са направени и по отношение на необходимите доказателства, които трябва да се представят заедно с депозирането й.
Изисква особено внимание и предложението във връзка с временната мярка по чл. 203, ал. 3 от ЗОП, с което се цели да се преодолеят негативните последици от необосновано спиране на процедурата, когато жалбата се окаже нередовна. Съгласно изменението процедурата, провеждана от възложителя, ще спира едва след образуване на производството пред КЗК. Така се преодолява негативното влияние на нередовните жалби, при които процедурите спират принудително за около 15-20 дни, докато евентуално КЗК образува производство. В перспектива, очакваният ефект е значително да намалеят случаите на неоснователно спрени процедури.
Прочитът на новия законопроект показва, че от ключово значение за подкрепата му в публичното пространство ще е мнението на заинтересованите лица, които и занапред ще се нуждаят от подходящи процедури, за да разчитат на обективно правораздаване. Що се отнася до възложителите, то за тях промените са изцяло благоприятни. Ако бъдат гласувани от Народното събрание, тези промени ще изпратят в миналото примерите за търговци, които нямат никакво отношение към дейността, която се възлага, но саботират недобросъвестно стартирането в срок на изпълнението на договора за обществена поръчка.
