Настоящата 2018 г. се очертава като наситена с поредица инициативи за промени в Закона за обществените поръчки.
Само преди няколко дни бе обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 49 от 12.06.2018 г.), посветен на пресичането на случаите на злоупотреба с правото на обжалване. Съществено значение има чл. 196а, озаглавен „добросъвестност“. За участващите в производството страни и техните представители се създаде задължение да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. Относно отговорността за вреди при недобросъвестното им упражняване ще се прилага общият исков ред. Тъй като по отношение на промените не е посочен нарочен срок, след настъпването на който те да се прилагат, новите правила и измененията в съществуващите норми в ЗОП влизат в сила в тридневен срок, считано от деня на обнародването. Въпреки това законодателят е отчел възможните противоречия от преразглеждането на висящите производство пред КЗК с цел евентуалното им съобразяване с въведените ограничения относно това кои лица и при наличието на какви обстоятелства ще се счита, че имат интерес и могат да обжалват решенията на възложителя. Съгласно § 12 от цитирания закон за изменение и допълнение, обнародван на 12 юни 2018 г., се предвижда по отношение на подадените до влизането в сила му жалби до Комисията за защита на конкуренцията да се прилага досегашният ред.
На 14 юни 2018 г. на Портала за обществени консултации бе
публикуван поредният законопроект в рамките на настоящата 2018 г., с
който се цели установяване на нормативни правила и условия
за поетапно въвеждане и прилагане на електронна платформа за възлагане
на обществени поръчки в страната. Предвижда се също въвеждане в
националното законодателство на задължение за възложителите на
обществени поръчки да получават и обработват електронни фактури във
връзка с изпълнение на договори за обществени поръчки, в съответствие
с изискванията на Директива 2014/55/ЕС. Сред намеренията на авторите
на законопроекта е да се постигне унифициране практиката по
прилагане на закона чрез прецизиране на отделни правила и изисквания
на закона и подобряване на сътрудничеството между органите по
предварителен и последващ контрол по закона, включително с укрепване
на някои техни функции.
Голяма част от промените, които се предлагат за обсъждане, са свързани
с въвеждането на електронната платформа. Предвижда се възлагането на
поръчките да става изцяло и само с нея. Изключения са допустими в
няколко изрично регламентирани хипотези. Допусната е възможност
централните органи за покупки да използват свои платформи, като са
регламентирани принципните изисквания към тях по отношение на
свързаност с националната платформа. Във връзка с въвеждането на
платформата се установява и нов ред за връчване на актовете на
възложителите, съобразен със съответните функционални възможности на
електронната платформа. Друг ключов момент е, че изпращането на
обявленията до Службата за публикации на Европейския съюз също ще се
осъществява чрез платформата.
В контекста на представените за обсъждане промени е направен анонс за
т. нар. електронно разплащане, като част от процеса на електронизация
на обществените поръчки. Възложителите ще са задължени да приемат и
обработват електронни фактури, съобразно изискванията на Директива
2014/55/ЕС на относно електронното фактуриране при обществените
поръчки.
Приемането на новия законопроект от Народното събрание се очаква да
засегне и Правилника за прилагане на ЗОП, в който да се разпишат
по-детайлни правила за използване на платформата при възлагане на
поръчки.
Друга част от промените ще се отрази на предварителните действия по
подготовката на заявленията и офертите. Предложено е прецизиране на
кръга на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични
обстоятелства при участие в поръчки. Кръгът на тези лица ще се свежда
до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до
членовете на неговите на управителни и надзорни органи. Когато в тези
органи членуват юридически лица, обстоятелствата ще трябва да се
декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и
по пълномощие.
Въвежда се задължение за възложителите да публикуват на профила на
купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените
поръчки – обявление с информация за всички допълнителни споразумения
към договорите, независимо от правното основание за тяхното
изменение.
Предложени са промени в предварителния контрол, осъществяван от
Агенцията по обществени поръчки. Те се базират на досегашната
практика, натрупана в рамките на двегодишния срок на действие на
закона и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да
уеднаквят правилата и подхода за извършване.
Предложени са промени в административнонаказателните разпоредби, които
включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и
наказание за нарушения, извършени повторно.
Важна промяна спрямо настоящето състояние на законодателството в
сектора е предвиденото повишаване на стойностните прагове по чл. 20 от
ЗОП съобразно с новите европейски стойности, в сила от 1 януари 2018
г.
Източник: Агенция по обществени поръчки, Портал за обществени консултации
