Доц. д-р Миглена Павлова, АОП: Електронното възлагане е качествено нов етап в развитието на системата на обществените поръчки в България

Публикуваме без редакция интервю за колегите от в-к „Строител“ на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки – доц. д-р Миглена Павлова.

Г-жо Павлова, наскоро проведохте работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви бяха основните акценти в нея?

Бих искала да споделя, че през годините АОП и КСБ поддържат конструктивно сътрудничество и инициираме съвместни срещи за обсъждане на въпроси, свързани с обществените поръчки.

На последната проведена среща обсъдихме въздействието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), с който се въведоха ограничения, част от които намериха отражение при възлагането на обществени поръчки.

Регламентираното в него спиране на срокове в процедурите за обществени поръчки и най-вече тези за обжалване на решенията на възложителите на практика спря възлагателния процес. С ръководството на КСБ обсъдихме възможността за организиране на съвместно обучение и стимулиране на електронното възлагане на обществени поръчки.

След промените в Закона за извънредното положение какви действия предприе Агенцията?

След обнародването на Закона в Агенцията по обществени поръчки постъпиха редица запитвания. Те бяха свързани с разпоредбите, които се отнасят до възлагането на обществени поръчки, по-конкретно прилагането на чл. 3 и 4 от ЗМДВИП. Посочените норми регламентираха спиране на поръчките. В тази връзка се включихме в подготвяните промени и давахме становища по тях. С приемането на промените в Закона голяма част от разпоредбите му бяха прецизирани.

За улеснение на възложителите и с цел да отговорим на нарасналия брой запитвания в периода 10 – 28 април 2020 г. издадохме 6 общи методически указания, които изясняваха прилагането на ЗМДВИП по отношение на обществените поръчки и стъпките, свързани с възобновяване на процедурите. Едновременно с това изготвяхме отговори на конкретни въпроси, зададени от възложителите.

През същия период издадохме и инструкция за публикуване на обявление за промени в обществена поръчка, открита на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП).

В резултат от нашата дейност запитванията по прилагане на ЗМДВИП значително намаляха, а възложителите възобновиха над 970 поръчки, видно от публикуваните обявления в Регистъра на обществените поръчки и в ЦАИС ЕОП. По този начин съдействахме за намаляване на грешките и пропуските и за създаване на единна практика по прилагането на ЗОП.

Предвиждате до края на 2020 обществените поръчки да се възлагат изцяло електронно. Какво е постигнато до момента по отношение на електронната платформа, кои възложители вече се възползват от нея и кои предстои да се включат?

Проектът, който АОП реализира, е насочен към създаване на качествено нова среда за протичане на възлагателния процес. Целта е до края на 2020 г. да реализираме електронно всички основни етапи от възлагането на обществени поръчки в страната.

ЦАИС ЕОП е комплексна система, създадена на модулен принцип, която работи в режим 24/7. Тя включва 32 модула, които се изграждат на два етапа. Първият етап обхваща общо 16 модула, които са внедрени едновременно и без които е невъзможно електронното възлагане. До края на 2020 г. предстои да се добавят още 16 модула, които ще завършат процеса и ще осигурят цялостното й използване. Стремежът при нейното изграждане е не само да се създаде удобство на потребителите, но и да се постигне гъвкавост на софтуера и адаптивност към промените в законовите изисквания.

През 2019 г. Агенцията по обществени поръчки проведе активна кампания за запознаване на  потребителите с ЦАИС ЕОП. Част от дейностите по популяризиране на националната платформа са свързани с насърчаване на регистрацията в системата и акцентиране върху предимствата на платформата. Сред тях са осигуряване на по-голяма публичност и прозрачност в сектора, осигуряване на единна точка за достъп до цялата налична информация, свързана с конкретна поръчка, както и гарантиране на сигурността на информацията и офертите. На национална телефонна линия всяко заинтересовано лице може да получи експертна техническа помощ за работа с ЦАИС ЕОП. Създадени са ръководства за възложителите и за стопанските субекти, които подлежат на актуализация при всяко обновяване на системата. Проведени са редица обучения за работа с платформата, като за първите 6 месеца на 2019 г. те са 11, в които са се включили над 1100 крайни потребители. В последните два месеца на 2019 г. експерти от АОП участваха в още 15 обучения за над 450 потребители. Търсенето и нуждата от обучения ни провокира в първите 6 месеца на 2020 г. да продължим тази практика, като с финансовата подкрепа по Оперативна програма „Добро управление 2014 – 2020” осигурим провеждането на надграждащи обучения за 2500 служители за държавната и местната администрация. Създали сме организация за актуализация на информацията, отнасяща се до работата на системата. Това се случва чрез публикуване на видео материали и инструкции , поддържане на рубрика „ЦАИС ЕОП – въпроси и отговори“ и др.

От 1 януари 2020 г. започна реално използването на ЦАИС ЕОП от първата група възложители, които са определени с Постановление на Министерския съвет №332 от 13 декември 2019 г. съгласно приет график. В първия етап са включени Министерският съвет, министерствата, държавните комисии и агенции, изпълнителните агенции и други държавни органи, някои големи общини, като Столичната община, община Пловдив, община Варна и др., както и секторни възложители с голям опит при възлагането, напр. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД, „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и др. Целта е оптимално натоварване и осигуряване на стабилно функциониране на системата.

Важно е да се отбележи, че с приемането на ЗМДВИП се въведе промяна в изпълнението на графика. Съгласно §12 от този закон, възложителите, за които не е възникнало задължението за прилагане на националната платформа до влизането му в сила, следва да започнат да използват платформата един месец след отмяната на извънредното положение. При сегашната ситуация това означава от 14 юни.

Какъв ефект се очаква от въвеждането на тази коренна промяна по отношение на ОП и ще гарантира ли електронизацията така коментираната прозрачност, реална конкуренция и липса на корупционни практики?

Електронното възлагане е качествено нов етап в развитието на системата на обществените поръчки в България. Това е цялостна реформа, модернизация и пълна дигитализация на възлагателния процес. Както вече споменах, амбицията ни е до края на 2020 г. да реализираме електронно основните етапи от процеса по възлагане. Това ще повлияе положително върху цялостното функциониране на националната система за обществени поръчки.

Преминаването към напълно електронно възлагане обхваща множество бизнес процеси, които вече ще се извършват изцяло по електронен път. По този начин ще се пестят време и ресурси и ще се насърчи професионализацията в областта. Този подход ще стимулира по-висока конкуренция за малките и средните предприятия поради улеснения достъп до пазара на обществените поръчки. Не на последно място новият подход ще допринесе за по-добър мониторинг на публичните разходи, по-добра отчетност, оптимизиране на процесите и цялостно повишаване на доверието в системата.

Предимствата на новия модел на възлагане на обществените поръчки са свързани и с предоставянето на централизирана и систематизирана информация и единна точка за достъп до всички документи от възлагателния процес. На практика един от конкретните начини за реализация е чрез Профила на купувача, който е част от платформата и се поддържа за поръчките, стартирани чрез нея. В него се публикуват приложимите документи във връзка с възлагането и се дава възможност за проследяване на основните действия на възложителя.

Ползите от новата система са адресирани до всички потребители, включително и до широката общественост. Всеки гражданин ще има възможност да проследи разходването на публичните средства чрез обществени поръчки.

АОП издаде ръководство за „зелени“ обществени поръчки, каква е нагласата спрямо тях в България?

Разработването на практическото помагало за „зелените“ обществени поръчки е резултат от първото цялостно проучване на националния пазар. Установено беше, че съществува положителна нагласа спрямо подхода за възлагане на продукти, услуги и строителство, щадящи околната среда. Идентифицирани бяха добри национални практики, както и основни предизвикателства пред разпространението на „зелените“ поръчки.

Резултатите и анализите от проучването на националния пазар могат да бъдат намерени в аналитичния доклад, който е публикуван в секция „Зелени обществени поръчки“ на Портала за обществени поръчки. Предвид доброволния характер на „зелените“ поръчки анализаторите допускат, че техният общ потенциал за развитие е в диапазона 10 – 1596 до 2022 г. С цел популяризиране на този тип поръчки през юни 2019 г. АОП организира 8 тематични обучения за различни целеви групи. По темата е разработен и дистанционен курс, който се провежда в сътрудничество с Института по публична администрация.

Какви нарушения най-често констатира АОП при обществените поръчки и какво предприема Агенцията в такива случаи?

Нарушенията, които възложителите допускат при обществените поръчки, са от различен характер и многократно са коментирани, включително на страниците на в. „Строител“. Обичайно те са свързани с предоставяне на непълна или неясна информация относно условията за участие в процедурите по възлагане. За тяхното преодоляване АОП осигурява различни форми на методическа подкрепа – поддържа телефонна линия за въпроси, свързани с образците, и Call център за техническа помощ при работата с ЦАИС ЕОП, организира и участва в обучения, публикува указания по често задавани въпроси, отговаря на конкретни запитвания, дава преки консултации и осъществява предварителни проверки.

Забелязва се тенденция за поддържане на висок относителен дял на процедурите на договаряне без предварително публикуване на обявление. През последните години в документи на ЕК се посочва, че в България той е по-висок от средния за ЕС. В тази връзка анализирахме наличните при нас данни и изведохме рискови сфери.

Какви ще са приоритетите на Агенцията до края на годината?

Основният ни приоритет е успешното реализиране на проекта за изграждане на ЦАИС ЕОП. Това включва в себе си плавния преход към новия начин на възлагане, обучение на всички заинтересовани лица за работа с модулите, оказване на всекидневна експертна помощ в центъра за обслужване на крайни потребители, както и приемане и тестване на нови функционалности.

Постигането на синхрон между нормативните изисквания и възможностите за техническата им реализация е друго предизвикателство, към което сме насочили нашите усилия.

Приоритет на Агенцията остава стремежът ни да задържим своя административен капацитет, да повишим уменията и професионализацията на своите експерти.

Източник: Вестник „Строител“