ЕГН в регистър БУЛСТАТ се преобразува в 9-цифрен код от януари 2022, ЕК откри проблеми с обмена на данни от свидетелствата за съдимост
На 3 декември 2021 г. Агенцията по вписванията оповести новината, че ЕГН в регистър БУЛСТАТ се преобразува в 9-цифрен код, считано от 4 януари 2022 г. Тази промяна, която засяга притежателите на ЕГН, или физическите лица, чиито данни фигурират в споменатия регистър, не изисква от потребителите да подават документи или заявления.
Новите 9-значни кодове се очаква да осигурят необходимата защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR) и засяга повече от 300 хиляди души в България.
Предвидената актуализация се налага в изпълнение на Закона за изменение и допълнение към Закона за регистър БУЛСТАТ. Информация за новия си деветзначен код, потребителите ще могат да получат на официалната страница на регистър БУЛСТАТ – www.bulstat.bg, в раздел „Справки“ от 4 януари 2022 г.
Работата на възложителите, които се нуждаят от справки в Регистър БУЛСТАТ за участници или изпълнители от посочената категория лица и нямат новите данни, не би трябвало да бъде засегната негативно, предвид параграф 10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. – ДВ, бр. 94 от 2020 г., в сила от 04.01.2022 г.). Агенцията по вписванията е задължена да осигури възможност за извършване на справка стар – нов код за субектите по § 9 на официалната Интернет страница на регистър БУЛСТАТ.
Темата за организацията и функционирането на регистрите, свързани с икономическата дейност на българските граждани е добър повод да припомним и за един друг аспект, интересуващ възложителите: достъпът до информацията за осъжданията на българските граждани за институции, намиращи се на територията на друга държава членка.
Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) включва и България, но данните за криминални деяния на практика не се получават навреме или не са достатъчно прецизни, за да удовлетворят изискванията на европейското законодателство. Необходимостта от свързаност на регистрите в ЕС и възможността безпрепятствено оторизираните институции и лица да могат да достигнат до информация за граждани на друга държава членка е особено актуална предвид стартиралата нова наказателна процедура срещу България за неефективно участие в обмена на информация за съдебното минало на европейските граждани.
За да обясни решението си, в началото на м. декември т. г. Европейската комисия съобщава за случаи на липса на отговори или закъснели отговори относно предходни осъждания за извършени престъпления от физически лица или за чистото им съдебно минало, които е трябвало да бъдат получени от България в друга държава членка. Аналогични са обвиненията срещу още четири държави – Кипър, Гърция, Малта и Португалия.
Всяка държава членка, която е подложена проверка по повод откритата наказателната процедура, има два месеца на разположение да изясни и съобщи кои са предприетите мерки, които ще помогнат да се отстранят проблемните положения в практиката.
Припомняме, че освен други държави членки, Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) подпомага също Европейската прокуратура (EPPO), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).
Това е от важно значение за успеха на антикорупиционните мерки на територията на Евросъюза, които нерядко са обвързани с възлагането и действията по изпълнение на обществени поръчки и засягат пряко лица на ръководни длъжности от всички държави, за които важат евродирективите в областта на обществените поръчки.
Източници: Агенция по вписванията, EK
