Съдът на ЕС се произнесе по българския казус относно проверката за необичайно ниска оферта при двама участници

В свое решение от 15 септември 2022 година по дело C‑669/20 Съдът на ЕС в Люксембург (СЕС) се произнесе по казуса на български възложител относно проверката за необичайно ниска оферта при двама участници.

Припомняме, че делото е по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, във връзка с обжалване на поръчка на Министерството на вътрешните работи за новите български документи за самоличност.  Сред основните коментирани въпроси по делото е и това дали спазването на европейските правила налага да се прави проверка за най-ниска цена, дори ако са подадени само две оферти.

Делото бе образувано по жалба на „В. ГмбХ“ – един от двамата немски икономически оператори, участвали във възлагателната процедура, като жалбата бе насочена срещу Решение № 510 от 25.06.2020 г. по преписка № КЗК-308/20 г. на КЗК. С посочения акт Комисията остави без уважение, като неоснователна, жалбата на участника срещу решението на заместник-министъра на вътрешните работи за обявяване на класирането и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Проектиране, изграждане и управление на система за издаване на български лични документи поколение 2019“.

Основната теза на подалия жалбата неуспешен участник е, че офертата на офертата на класирания на първо място е необичайно ниска. Това обаче не бе кредитирано от КЗК предвид факта, че участниците са само двама и не е възможно да се изчисли средна стойност, за да се определи дали спечелилата офертата е необичайно ниска.

Както става ясно, един от основните въпроси по спора е свързан с прилагането на чл. 72, ал. 1 от Законa за обществените поръчки, който регламентира критерия за оценка на предложение с необичайно ниска стойност посредством изискването за „с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка“.

В мотивите си при отправяне на преюдициалното запитване, от ВАС обясниха, че по този начин националният закон имплицитно изисква наличие на минимум три оферти, доколкото преценката на едно предложение се прави на база осреднената стойност на поне две други предложения. При наличието само на две предложения в спорния случай, разпоредбата не е приложена.

В същото време, европейското законодателство в областта на възлагането на обществените поръчки задължава възлагащите органи да изискват от икономическите оператори да обяснят предложената в офертата цена или разходи, когато те изглеждат необичайно ниски спрямо строителството, доставката или услугите. Задължението им не е обвързано с броя на участниците и определяне на средна стойност на предложенията, с която те да се сравняват.

Изпълнението на посоченото задължение се приема в практиката на Съда на ЕС, като гаранция за спазване основните принципи на съюза – прозрачност, недискриминация, равнопоставеност и свободна конкуренция. Те са изрично прогласени и в чл. 2, ал. 1 от националния закон.

За да гарантира правилното и унифицирано прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния възникнал спор, Върховният административен съд отправи към Съда на ЕС няколко въпроса, които по същество са следните:

• Следва ли от приложимите разпоредби на директивите, че възложителят не е длъжен да проверява дали е налице необичайно ниска оферта, когато е обективно невъзможно да се приложи критерият, заложен в националното законодателство за оценка на необичайно ниска оферта?
• Съобразно приложимите норми на директивите, длъжен ли е възложителят винаги да проверява дали получените оферти са „истински“ и да излага съответни мотиви за това, или задължение за такава проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност възниква само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта?
• Важи ли такова изискване за възложителя, ако в процедурата за възлагане на обществена поръчка са постъпили само две оферти?
• Подлежи ли на съдебен контрол преценката на възложителя по отношение на липсата на съмнение за наличие на необичайно ниска оферта?
• Длъжен ли е възложителят, когато не е проверил наличието на необичайно ниска оферта, да обоснове и мотивира защо няма съмнения, че е подадена необичайно ниска оферта?

Особеното в случая е, че в решението на СЕС се прави тълкувание на отделни разпоредби от Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, по която възникват относително рядко казуси заради спецификите на предмета на обществените поръчки, които попадат в обхвата й. Припомняме, че директивата е транспонирана в българския Закон за обществените поръчки в Част Четвърта, отнасяща се до процедурите при възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност. Това бе сред причините ВАС да определи, че производството следва да се води в съответствие с изискванията на законодателството за защита на класифицираната информация.

В мотивите на своето решение, Съдът на ЕС потвърждава, че относимото европейско законодателство не налага задължение на възложителите да излагат писмени мотиви във всеки случай, когато стигнат до заключението, че офертите, представени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, не изглеждат необичайно ниски (т.е. когато няма съмнение че офертата е необичайно ниска, възложителят не е длъжен да обоснове и мотивира защо дадена оферта не се счита за необичайно ниска). Въпреки това, според СЕС, когато има подозрение, че офертите са необичайно ниски, съответните правила изискват от възлагащите органи:

• да идентифицират подозрителните оферти;
• да позволят на съответните участници, да докажат „автентичността“ на техните оферти, като изискат от тях да предоставят подходящи разяснения;
• да преценят релевантността на предоставената от заинтересованите лица информация, като вземат предвид всички относими изисквания, заложени в обявлението и документацията за обществената поръчка;
• да вземат решение дали да допуснат или да отхвърлят тези оферти; и
• да изложат своето решение в писмена форма заедно с мотивите за вземането на това решение.

Съдът също така потвърждава, че ако възложител не извърши съответните проверки, тъй като счита, че нито една от офертите не изглежда необичайно ниска, заключението му относно това дали дадена оферта изглежда необичайно ниска или не, може да бъде оспорено в съда, в рамките на производството срещу решението за възлагане на съответната поръчка на спечелилия оферент.

След обстойно изложение по поставените въпроси, Съдът на ЕС се е произнесъл, извеждайки в своето финално заключение очертаните по-горе два основни извода. Според първия финален извод на Съда, при съмнение, че дадена оферта е с необичайно ниска стойност, възлагащите органи са длъжни да проверят дали това действително е така, като вземат предвид всички релевантни елементи, свързани с обществената поръчка и с документите за нея, без в това отношение да имат значение невъзможността за прилагане на предвидените за целта в националното законодателство критерии и броят на подадените оферти.

Видно от втория финален извод на СЕС, когато възлагащият орган не е образувал процедура за проверка дали дадена оферта е евентуално с необичайно ниска стойност, тъй като е приел, че нито една от подадените до него оферти не е такава, преценката му може да бъде предмет на съдебен контрол в производство по оспорване на решението за възлагане на съответната поръчка.

Насоката на изводите в това решение на Европейския съд по-скоро не са изненада, доколкото, както вече ви информирахме на страниците на Списание ЗОП ПЛЮС (виж напр. статията „Казус по карта“, поместена в бр. 7/2022 г.), на 24 февруари 2022 година бе публикувано заключение на генералния адвокат по въпросното Дело C‑669/20, според което спазването на европейските правила налага да се прави проверка за най-ниска цена дори ако са подадени само две оферти.

Макар да няма информация от ВАС да са излезли с окончателно решение по казуса, произнасянето на Съда на ЕС вероятно е послужило като основание договорът с избрания за изпълнител участник – немски консорциум, вече да бъде сключен. Това стана на 22 декември 2022 г. в МВР на съвместно събитие на Дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР и други структури във вътрешното министерство. Пак в тази връзка, на 6.01.2023 г. от Министерския съвет внесоха в Народното събрание законопроект за промени в Закона за българските лични документи, като едно от предложенията е личните карти на българските граждани да съдържат удостоверения за електронна идентичност. Необходимостта от това произтича и от действието на европейски регламент, който изисква  от 2 август 2021 г. всички държави-членки на Съюза да започнат производството на лични карти с електронен носител на информация с биометрични данни (за неспазване на което срещу България бе стартирана наказателна процедура).

Пълният текст на решението на СЕС може да прочетете ТУК.

Източник: СЕС