Правителството одобри промените в ЗОП, с които частните лечебни заведения с публично финансиране се задължават да възлагат обществени поръчки
На редовното си заседание, проведено на 30.8.2024 г., Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗИДЗОП). За това съобщи правителствената информационна служба.
В съобщението за медиите се посочва, че законопроектът е изготвен във връзка с процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия за неправилното транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, която разглежда статута на частните лечебни заведения, както и реда за възлагане на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти.
С този ЗИДЗОП се предлага в разпоредбите, които определят собствеността като основен критерий, въз основа на който се преценява качеството възложител при лечебните заведения. По този начин се уеднаквява подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки, доколкото отговарят на условията за публичноправна организация. Предвидени са разпоредби, които уреждат преходен период, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да приведат дейността си в съответствие със ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.
Промяната, свързана с лечебните заведения, се изразява в отмяната на чл. 5, ал. 1, т. 16 от ЗОП, където досега бяха обособени като отделна категория възложители. По този начин представляващите на лечебните заведения ще попадат в категорията на възложителите по чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП (представляващите публичноправните организации), когато отговарят на условията за това.
Наред с това, в § 2, т. 43 от ДР към ЗОП вече ще се указва, че „Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации.“.
Според пар. 6 от ПЗР към проекта на ЗИДЗОП, лечебните заведения, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, привеждат дейността си в съответствие с чл. 244 и чл. 245 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон. Уточнява се и това, че договорите, сключени от такива лечебни заведения до влизането в сила на този закон, се приключват с изтичане на срока, определен в тях.
С проекта се предлага и отмяната на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, който препраща към ред за възлагане на дейности в горски територии, определен в Закона за горите, и който не съдържа мерки, транспониращи изискванията на Директива 2014/24/ЕС. Предложени са и изменения в Закона за горите, които произтичат от отмяната на чл. 17, ал. 2 и срокове за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените.
В заключение в комюникето се изтъква, че предложените промени в ЗОП целят националното законодателство да се приведе в съответствие с приложимите европейски актове, което от своя страна ще елиминира риска от налагане на санкции на страната ни поради неспазване на задълженията, произтичащи от членството в ЕС.
Припомняме, че проектът вече премина обществено обсъждане, което приключи на 27.7.2024 г. Видно от справката за отразяване на предложенията и становищата, първоначално публикувана на страницата на обществената консултация, от страна на изпълнителната власт са отхвърлени всички становища и мотиви, изложени от заинтересованите страни в подкрепа на сега действащите изключения от ЗОП за поръчките на частните лечебни заведения и възлагането на дейности в горски територии. Основен аргумент на МС е категоричната позиция на ЕК срещу изключения от общия режим на възлагане на обществени поръчки, които не са посочени в директивите, и рисковете наказателната процедура срещу страната ни да завърши с неблагоприятно решение на Съда на ЕС и налагане на санкции.
Източник: МС
