Новини

Данаил Кирилов: Работата по усъвършенстване на ЗОП продължава

Председателят на Правна комисия в Народното събрание, г-н Данаил Кирилов, коментира новите моменти в Закона за обществените поръчки и разясни какво предстои в работата по закона в интервю за в-к „Строител“. Препечатваме материала на колегите от изданието на Камарата на строителите в България.

Г-н Кирилов, бихте ли разяснили последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които бяха гласувани в пленарна зала, включително в частта, която касае строителния бранш?

Най-съществената цел на тези изменения в ЗОП беше въвеждането на пълна електронна платформа за процедурите по възлагане на обществени поръчки и гарантирането и обезпечаването на публичността на актовете, свързани с обществените поръчки, с договорите за изпълнение, с приключването на изпълнението на възложената работа. Преди приемането на промените с КСБ обсъдихме предложенията, които направи Камарата за подобряване на законодателството в сферата. Дискутирахме процедурите, които пряко касаят дейността и развитието на строителното предприемачество и бизнес, както и общественото благо, което се създава в резултат на усилията и труда на строителите.

Считам, че успяхме да се съобразим с някои от основните предложения, например по отношение на статута на подизпълнителите. Приехме, че те могат да се вписват освен в началото и по време на процеса на строителството, както и че не е необходимо да отговарят на същите високи изисквания, които са към основния изпълнител. С разпоредбите на чл. 66 смятам, че сме дали възможност за обоснована с оглед на конкретната поръчка промяна в статута на подизпълнителя. Единственото условие, на което законодателят е продължил да държи, без значение какви точно изисквания покрива подизпълнителят и каква е причината за неговата замяна, е да има публикация на договора с подизпълнителя, за да може обществото да е информирано, че в този договор е участвало конкретно дружество, то е отговаряло за изпълнението на дадена дейност, която ние виждаме и приемаме или не приемаме, и му е заплатена определена цена от публичния ресурс. Мисля, че това беше една сериозна и положителна стъпка и тя бе резултат от дебатите по проектозакона. Дискутирахме много задълбочено изискването за най-ниска цена. Не можахме да стигнем до окончателно решение по този въпрос. Съобразихме се с разпоредбите от евродирективите. Възложихме си задача – както КСБ, така и юристите в НС, да направим изследване на практиката в другите европейски държави, като изберем подходящ режим, който да се приложи адекватно и в нашето законодателство. Много дискутирахме правилото, което известно време се прилагаше в областта на обществените поръчки – най-високата и най-ниската цена директно да се елиминират, без към момента да приемем конкретни промени. Прецизирахме понятия спрямо предмета на договора съобразно аргументацията, която беше представена от КСБ. Пропуснах да коментирам промяната в праговете за обществените поръчки, които се увеличиха съществено, при това съобразно промяната в европейските прагове – от 5 млн. лв. станаха 10 млн. лв. за строителство, и от 1 млн. лв. на 1,5 млн. лв. – за услуги.

Бихте ли обяснили малко по-подробно измененията, свързани с подизпълнителите?

Остава текстът, че участниците в търга посочват в заявлението или офертата подизпълнителите и делът от поръчката, който ще им възложат, ако възнамеряват да използват такива.

Изпълнителите сключват договор с подизпълнителите, посочени в офертата. Промяната, която се въвежда, е, че подизпълнителят може да бъде сменен по време на изпълнение на поръчката при промяна на обстоятелствата, т.е. ако например той вече не отговаря на нужните изисквания. „При обществени поръчки за строителство, както и за услуги, чието изпълнение се предоставя в обект на възложителя, след сключване на договора и най-късно преди започване на изпълнението изпълнителят информира възложителя за името, данните за контакт и представителите на подизпълнителите, посочени в офертата. Изпълнителят уведомява възложителя за всякакви промени в предоставената информация в хода на изпълнението на поръчката“, се посочва в закона. „Замяна или включване на подизпълнител по време на изпълнение на договора за обществена поръчка се допуска при необходимост, ако са изпълнени едновременно следните условия за новия подизпълнител – не са налице основанията за отстраняване в процедурата и новият подизпълнител отговаря на критериите за подбор по отношение на дела и вида на дейностите, които ще изпълнява. При замяна или включване на подизпълнител изпълнителят представя на възложителя копие от договора с новия подизпълнител заедно с всички документи, които доказват изпълнението на условията по ал. 14, в срок до 3 дни от неговото сключване“ – това са новите текстове. Тъй като не можем да избегнем началното задължение за обявяване на подизпълнителя, ние сме казали, че е възможна неговата замяна при нужда, като сме дали минималните ограничителни условия за това. Тоест да няма пречки за неговото отстраняване. А отговорността сме ограничили до неговия дял в дейностите. Ако извършва дейност за 1000 лв., би следвало да отговаря на изискванията, че може да извършва работа за 1000 лв. Така че считам, че по въпроса с подизпълнителите ние постигнахме консенсус, и мисля, че сме решили казуса по-най добрия възможен начин.

Друго изменение е, че ако частта от поръчката, която се изпълнява от подизпълнител, може да бъде предадена като отделен обект, възложителят вече има възможност да заплати извършените дейности директно на подизпълнителя. Разплащанията в този случай се осъществяват въз основа на искане, отправено от подизпълнителя до възложителя, чрез изпълнителя, който е длъжен да го изпрати на възложителя в 15-дневен срок от получаването му. Към искането по тази алинея изпълнителят предоставя становище, от което да е видно дали оспорва плащанията или част от тях като недължими. Тук продължава развитието на режима по този ред. Приложимите правила относно директните разплащания с подизпълнители се посочват в документацията за обществената поръчка и в договора за възлагане на поръчката. Независимо от възможността за използване на подизпълнители, отговорността за изпълнение на договор за обществена поръчка е на изпълнителя.

Приети бяха промени и по отношение на т.нар. пределни цени. Преди определянето им вече трябва да се прави проучване на пазара и те не могат да служат като основание за отстраняване на кандидати от търга.

Ние приехме, че възложителят изчислява прогнозната стойност на обществената поръчка към датата на решението за нейното откриване съобразно пазарната стойност на предстоящите за възлагане дейности, определена в резултат на пазарни проучвания или консултации. Това е задължително за възложителя. Разписано е в чл. 21, ал. 2. и касае референтите цени.

Да кажем няколко думи за обжалванията. В резултат на необосновани обжалвания са забавени с над 32 години важни инфраструктурни проекти. С предходните промени в ЗОП бяха приети мерки и за справяне с този проблем.

С предходното изменение на ЗОП много сериозно променихме възможностите за процедурна злоупотреба с правото на жалба, като сме оптимизирали изискванията, така че да се гарантира правото на жалба на действително заинтересованите от изпълнението на поръчката лица, като те докажат правния си интерес. Целта е да се ограничат злоумишлените непрекъснати обжалвания, които водят до отлагане с години на самата процедура. Предвидили сме последици по отношение на бланкетните искания, които следва да бъдат конкретизирани и да бъдат обосновани още в жалбата. Прецизирани са моментите, в които се спира процедурата, за да се разгледа жалбата, и моментите, в които процедурата продължава, а едновременно с това продължава да се разглежда жалбата. Дали сме подробна уредба на предварителните фази на процедурата по обществена поръчка, защото имаше множество случаи да се обжалва въобще и без конкретика търг още при обявяването му. При всички положения сме предприели законодателни мерки спрямо отговорността за злоупотреба с права в тази процедура, като изрично сме установили общото правило, че всеки, който причини вреди, носи отговорност за това и трябва да ги компенсира в пълен размер. По процедурите в този случай нямаме промени.

От кога електронната платформа за обществените поръчки ще влезе в сила изцяло?

Изцяло от 1 ноември 2019 г. Някои части от платформата обаче вече работят. Искам да подчертая нещо много полезно и ценно, а именно, че с този проект на Министерския съвет и електронизацията на процедурата по обществени поръчки ще се прилагат и европейските правила за електронното плащане и електронните фактури. Това е важно обстоятелство, което според мен силно ще подпомогне, първо, динамиката и оперативността на разплащанията и, второ – проверката на тяхната достоверност, защото това се приема за едно удостоверено плащане. Електронизацията също така ще способства за публичността. В срока на съхранение на информацията по проектите – 5 години от приключване на изпълнението, плюс още 5, тази информация ще бъде абсолютно достъпна за всички възложители, които биха проверявали историята и рентабилността на някои от кандидатите.

Предполагам, че работата по усъвършенстването на ЗОП няма да спре. Какво предстои?

Ние сме поели ангажимент да довършим проучването за критериите, свързани с цената, така че работата ще продължи, и смятам, че в скоро време ще имаме готовност да представим резултати от това проучване и да започнем дебат. Включително аз се надявам, че и колегите от централната изпълнителна власт също ще проведат консултации с Европейската комисия по този въпрос в частта проверка на съответствието на закона с директивите, които прилагаме. При всички положения трябва да запазим това съответствие. Тоест не трябва да прекрачваме границата на дискреция, която ни е предоставена в директивите и сме поели ангажимент за нея като държава членка. Търсим опита на други държави, за да вземем най-доброто.

УС на КСБ прие Открито писмо за необходимостта от законодателни промени, които да дадат възможност за защита на търговския имидж на компаниите. Какво може да се направи в тази насока, така че да се осигури механизъм за бързи и ефективни мерки за защита на дружествата?

С оглед на естеството на българската медийна специфика за съжаление с увеличаването на ръста на фалшивите новини, публикуването и разпространяването на неистински информации и обстоятелства се засягат освен множеството лични права и търговската репутация на фирмите. Ние започнахме преди повече от месец дебата – защитени ли са търговските субекти от злонамерена медийна атака по отношение на тяхната дейност, какви са аспектите на вредата, която се причинява, и какви са способите за правна защита.

Принципно и в сегашното законодателство ние имаме начин за защита на търговската марка, на реномето на съответния търговец. Въпросът е, че с целенасочени действия би могло да се засегне до такава степен доброто търговско име на един субект, включително строител, че това да доведе до радикална промяна на отношението към него от страна на неговите клиенти и на обществото като цяло. Казано най-накратко и директно, това може да доведе дори до фалит на този търговец. За съжаление съдебните процедури са много бавни и когато след години съдебни дела се докаже, че всъщност компанията е била жертва на една злонамерена атака, всички вече ще са забравили кампанията, проведена назад във времето. Фирмата ще защити името си, но вредите, които е понесла, са невъзвратими. По тази причина разсъждавахме и възникна този дебат доколко е възможно да се осъществи ефективна правна защита в такива случаи.

Пак казвам – и в Търговския закон имаме защита, и в Закона за радиото и телевизията има предвидена такава защита с оглед на правото на отговор, но приемам, че има необходимост законодателят да направи пълен анализ на законодателството в тази връзка и да прецени необходимостта от разработването на конкретни искове, които да бъдат ефективни в тези случаи. Давам за пример реципрочното – потребителят по Закона за защита на потребителите и по антимонополното законодателство има правна защита, включително има възможност да предявява колективни искове. Но обратното, когато се атакуват производителят, доставчикът, субектът, който е активен на един пазар – тогава той няма отделен иск за защита, включително няма такъв иск, с който по един или друг начин да ограничи негативните последици, дори когато обективно се вижда, че информацията е невярна и неистинска. Това в други правни системи се постига с намесата на съда, който в голяма част от тези случаи в много бързи производства разпорежда съответни мерки и впоследствие обезщетява причинените вреди, и то сериозно. Описателно ще кажа – представете си, че отговорността за това е като в САЩ – там, ако кажеш едно невярно твърдение, след това санкциите са в пъти по-големи от причинените вреди. Това има много сериозно превантивно действие. Всички се въздържат да правят некоректни, мръсни кампании срещу опонентите си, срещу противниците си, защото са наясно със сериозните последици. Разбира се, в този анализ ще присъства задължението да се спази европейският и световен стандарт за свободата на медиите.Това трябва да става, без да се засягат гаранциите пред свободното слово. Но пък всеки един правен субект трябва да си дава сметка, да е наясно, че всяко негово действие е свободно, докато не наруши правото на друго лице или субект. Смятам, че това е задача, която не е само на правната комисия. Тук трябва да обединим усилия няколко комисии и да достигнем до няколко варианта за решение. След дискусии и съобразяване със становищата на всички заинтересовани ще изберем предпочитан вариант, който да доработим докрай.

Казахте, че е добре да има специфичен иск.

Добре е да има специфичен иск, ако не – да има особени правила за процесуалното време, добре е да има по-специални правила във връзка с доказването. Това са – пак казвам – много по-различни експертизи, различна е и защитната тактика на всяка една от страните. Може да се стигне до новости дори в процеса във връзка с експертизите. Вие виждате колко е гъвкаво доказването в англо-саксонската правна система, където правото е прецедентно. Там адвокатът може да поиска всичко на практика и може да докаже всичко. Журито гледа и – дори да не го докаже – той пак е повлиял на съдебния състав, който взима окончателното становище. Докато при нас формализмът в преценката е много по-голям. Да, вярно, ­съдът е свободен да формира на база на закона решението си, но и на база на вътрешното си убеждение. Водещото безспорно е законът. Очевидно опитът на съда да възстанови справедливостта в някои случаи търпи и формални препятствия.

Какво предстои в дневния ред на Комисията до края на годината?

Ще имаме напрегната законодателна зима до приключването на сезона. Планираме да завършим работата по проектите, свързани с изменение на Наказателния кодекс. Предстои да обсъдим и промени в Изборния кодекс и изборното законодателство, както и да обсъдим промени, свързани с дисциплинарната отговорност в Закона за съдебната власт. Това са най-важните. Редом с това няма да спираме работата по основни за правото закони и законопроекти, така че продължаваме.

Предполагам, ще продължите съвместната работа с КСБ? Имаше ангажимент след среща на Камарата с ПГ на ПП ГЕРБ за съвместни работни групи по законите, касаещи бранша.

При всички положения ще продължи съвместната ни работа с КСБ и по останалите дискусионни въпроси, свързани със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и строителното законодателство, както и по всички въпроси, които касаят бизнес средата, защитата на обществения интерес, защитата на държавната и общинска собственост, публичната собственост въобще. Включително и по отношение на законодателството, което гарантира прилагането на инвестиционните инструменти – Законът за концесиите, ЗОП и др.

Източник: Вестник Строител

Show More

Related Articles

Back to top button
error: Content is protected !!

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker