Както вече ви съобщихме, на дистанционното си заседание от 18.03, Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), като чрез тях подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие с измененията и допълненията в ЗОП, които влязоха в сила на 1 януари 2020 г.
Основната част от промените са свързани с прилагането на централизираната национална платформа при възлагане на обществени поръчки (ЦАИС ЕОП). Става дума за решаването на някои принципни въпроси, свързани с платформата, както и за засягането по съответен начин на разпоредбите, свързани с попълването на изискуемите от възложителите данни в Регистъра на обществените поръчки и на профила на купувача.
Към настоящия момент възложителите в България са около 6000. При използването на платформата те са длъжни да извършват всички действия във връзка с възлагането чрез нея. Новите положения засягат и стопанските субекти, които биха желали да участват в процедурите по възлагането и в последващото изпълнение на обществени поръчки, както и тези, които няма да вземат подобно решение, но са имали интерес към новообявена процедура и са обмисляли подготовката на документи.
С оглед ролята им на контролиращи институции или част от съдебната власт, новостите в подзаконовата нормативна уредба ще повлияят пряко насоките за действие и работата на Комисията за защита на конкуренцията, Върховния административен съд, Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и други.
В по-общ план, с промените и настъпващата синхронизация на ниво закон и правилник се постига спазване на европейското законодателство относно прилагането на електронни средства при обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС).
Актуалната редакция на ППЗОП ще се прилага от 1 април 2020 г. Единственото изключение от този срок се предвижда за случаите на жребий в присъствието на представители на участниците, проведен от комисията чрез платформата, и за предвиденото като нововъведение определяне на изпълнител на „случаен принцип“, поради абсолютната невъзможност за определянето му по друг начин. Относно това изключение, регламентирано в чл. 58, ал. 3 от ППЗОП, срокът за влизане в сила е 1 януари 2021 г.
Приетите нормативни промени се определят от вносителя им, в лицето на министъра на финансите, като такива, които осигуряват необходимите нормативни предпоставки за използване на централизираната платформа. Това е една стъпка напред за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществените поръчки.
А сега нека предложим на вашето внимание и повече информация за това какво можем да прочетем в редактираните разпоредби, съобразно мотивите, с които те са били разписани и с оглед систематичното им място в нормативния акт.
Припомняме, че според ЗОП, при използване на платформата, основна част от документите, свързани с възлагане на обществени поръчки, трябва да се публикуват едновременно в Регистъра на обществените поръчки (РОП) и на профила на купувача. ЗОП обаче не съдържа информация за всички срокове, които трябва да се спазват в тази връзка. Това е причината в ППЗОП да са дефинирани останалата част от сроковете, в които възложителите са задължени да публикуват определени данни в съответната форма. В същото време се отменят разпоредби на ППЗОП, които регулират проблематика, уредена в ЗОП. Такива са разпоредбите на чл. 11, чл. 14, ал. 2, чл. 21 и други, които отпадат по обективни причини, без това да налага усвояването на нови правила от момента на влизане в сила на редактираната версия на ППЗОП.
Както и досега, стремежът за усъвършенстване на регулаторната рамка, е да се осигури бързина при разпространението на информация, която се предполага, че се следи с интерес от бизнес организациите и обществеността, както и от неправителствените организации, специализирани в мониторинга за борба с корупцията и модернизиране на администрацията. Когато подлежат на изпращане до определени лица/кандидати или участници, даден вид решение или покана се предвижда да се публикува в РОП и на профила на купувача в деня, в който то е било изпратено до съответните адресати. В същия ден възложителят трябва да оповести и свързани с решението си протокол или доклад от работата на оценителната комисия по процедурата.
Решения, които са индивидуални административни актове по смисъла на ЗОП, но не подлежат на изпращане, се публикуват в тридневен срок от издаването им. Едновременно с публикуването на обявлението за възлагане на поръчка или за изменението на договор/рамково споразумение, възложителят трябва да публикува пълния текст на договорите и рамковите споразумения или съответният анекс в неговата цялост. Публично се оповестяват и становищата на АОП от предварителния контрол, като срокът е пет работни дни от получаването им от възложителя. Един от най-продължителните срокове е предвиден, за да се публикуват договорите за подизпълнение: 30 дни, които текат от деня на получаването им от възложителя. Проведените пазарни консултации също подлежат на обявяване, като срокът от пет дни тече от провеждането им или от края на подготовката на процедурата. Сроковете са регламентирани в новия чл. 19а от ППЗОП.
Измененията и нововъведенията, приети на 18 март т. г., дават отговор и на въпроса как ще се процедира при невъзможност по технически причини задължените по закон субекти да изпълнят свои задължения, отнасящи се до публикации на платформа, която функционира извън сферата им на отговорност. В такива случаи на Портала на обществените поръчки, съответно на Интернет страницата на Министерството на финансите, възложителите и всички други лица ще могат да намерят, при необходимост от това, съобщение за прекъсването на работата на системата, поддържана от АОП. Това оповестено прекъсване ще оправдава бездействието в различни ситуации, които ще бъдат наблюдавани в практиката, когато се е изисквало провеждане на принципа за публичност и прозрачност в работата на възложителите, но отделни стъпки не са били изпълнени навреме поради обективна невъзможност за това.
Тук логично възниква и въпросът по какъв начин възложителят трябва да планира своята реакция при непланирано прекъсване на работата на системата, след като тя вече е заработила отново. Вместо сами да удължават най-важните срокове, на чието времетраене се е отразило настъпилото прекъсване, възложителите ще могат да разчитат на автоматична промяна на тези срокове. Това са сроковете за получаване и за отваряне на заявления за участие и оферти, както и на сроковете за отваряне на ценовите предложения. Списък на поръчките, чиито срокове са променени, също ще е достъпен на вниманието на интересуващите се лица на Портала на обществените поръчки, съответно на Интернет страницата на Министерството на финансите.
Подобна е и хипотезата на спиране на поръчката, което се дължи на временната мярка „спиране“, характеризираща много често процеса по обжалването на решения и действия на възложителя. Промяната в статуса на дадената поръчка ще се прави автоматично и ще е видима в публичната преписка на поръчката. Както се вижда, проведен е принципът, че определянето на междинни срокове за определени етапи по поръчката е извън задълженията на възложителите, ако причините за наложителния характер на удължаването на срока не произтичат от негово виновно поведение.
С тези промени са направени модификации и в правилата за подаване на заявления и оферти, за работа на комисиите, за провеждане на процедурата конкурс за проект, както и при събирането на оферти с обява. Възприето е правилото, че платформата ЦАИС ЕОП е мястото, където в криптиран вид следва се съхраняват всички подадени от стопанските субекти документи за участие, като това съхранение в описания вид ще продължава до законоустановения момент на отварянето им. Всички действия от страна на служители на възложителя по оценяването и класирането на офертите и проектите, изготвянето на протоколи, доклади и решения и тяхното оповестяване занапред следва да бъдат извършвани чрез платформата. Това нововъведение се очаква да облекчи изпълнението на служебните задължения от гледна точка на административна тежест на голяма част от експертите по обществени поръчки и значително да ускори процеса по възлагане на обществени поръчки, като краен резултат.
Проведен е принципът, че интервалът между обявяването на датата и часа на отваряне на заявленията или офертите и отварянето е минимум 48 часа преди обявения нов час. Уведомяването за момента, в който ще стартира отварянето на ценовите предложения, се прави най-малко 24 часа преди отварянето на ценовите предложения (чл. 57, ал. 3 от ППЗОП). Посоченото уведомяване се извършва чрез автоматично генерирани съобщения в платформата. Участниците ще имат минимум 24 часа на разположение, за да се съобразят с обявения час и да обезпечат декриптирането навреме на предлаганите цени, ако желаят да продължат участието си. Също така автоматично се предвижда да се визуализират в публичната преписка на поръчката и цените, след декриптирането им от председателя на комисията.
Създаден е механизъм мострите и макетите да се свържат като деловодна информация лесно с оферта, намираща се в платформата, видно от промените в чл. 47, ал. 9 и ал. 10 от ППЗОП. Поради физическия им облик режимът на мострите и макетите е приравнен на други особени случаи, когато информация на хартиен носител или файлове достигат до възложителя, без да се използва платформата. Познатите вече правила, утвърдени в практиката, остават валидни за третирането на класифицирана информация, както и при използването на специфични устройства и инструменти или формати на файлове.
За улеснение на стопанските субекти са предвидени две изключения от правилото за криптиране на документи за участие в процедурите. Първото се отнася до заявленията за включване в квалификационна система и в динамична система за покупки, тъй като те са постоянно отворени за участие. Второто изключение е за прилагането на т. нар. „обратен ред” при открита процедура и публично състезание – при този ред техническото и ценовото предложение се отварят едновременно. Аналогично е правилото и за офертите, които се събират с обява – необходимите документи за подаване също представляват едно цяло от гледна точка на (де)криптирането им (чл. 96а от ППЗОП).
С редакцията на ППЗОП са прецизирани и функциите на Агенцията по обществени поръчки, в съответствие с последните промени в ЗОП. Измененията в правилника засягат съдържанието и поддържането на списъка на стопанските субекти с нарушения по чл. 57, ал. 4 от ЗОП, детайлизиране на събирането и обобщаването на информация за осъществяване на мониторинг на обществените поръчки и контрола чрез случаен избор. В този контекст следва да отбележим, че е прецизирана нормативната уредба относно информацията, включена в списъка по чл. 57, ал. 4 от ЗОП. Специално е разписано и това, че вписване в този списък ще се извършва само когато съответните обстоятелства са доказани с влязло в сила съдебно или арбитражно решение.
За целите на изготвянето и изпращането на доклад до Европейската комисия от мониторинга на обществените поръчки в страната е предвидено възложителите и компетентните органи да изпращат на АОП, ежегодно до 1 март, обобщена информация за предходната календарна година, със съдържание съгласно списък, приложение към ППЗОП. Така задължените лица ще имат предварителна яснота за изискваната информация и възможността да я събират, обобщават и анализират своевременно.
Предварителният контрол се улеснява с цел намаляване на бюрократичната тежест за възложителите. Направените изменения в контрола чрез случаен избор не променят по същество неговия обхват или начин на извършване. Те са свързани с прилагането на платформата от възложителите. Вниманието е било насочено към необходимостта от прецизиране на разпоредбите за достъпа до част от определените за проверка документи. Така например техническите спецификации, методиките за оценка и поканите ще се проверяват от РОП, където те ще са били публикувани вече при откриване на обществени поръчки чрез платформата. Променя се и подходът към случаите на желание на страните по вече сключен договор да го анексират, когато този анекс подлежи на контрол от АОП. Обявлението за изменение на даден договор няма да се изпраща предварително, като подготвен от възложителя проект, а независимата преценка за основателността му ще се базира на доказателствата и мотивите, които по мнение на възложителя обосновават предприемането на изменение.
Освен промените, свързани с електронната платформа, подготовката на проекта е послужила и за подобряването на нормативните текстове на места, които са създавали трудности или неясноти в практиката. Свидетелство за това са следващите примери. От 1 април 2020 г. правната възможност да се изиска от участника информация относно правно-организационната форма, под която той осъществява дейността си, ще е указана в чл. 40, ал. 3 от ППЗОП. Списъкът на задължените лица, който придружава тази информация, ще обхваща лицата по чл. 54, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. В пряка връзка с така актуалната тема за опазването на общественото здраве в условията на епидемия е изменението в чл. 30, ал. 1 от ППЗОП, с което се позволява по централизиран път доставката на лекарства и/или медицински изделия да се базира на оферта по номенклатури или групи от тях, вместо за цялата обособена позиция, в която са включени тези номенклатури.
С цел уеднаквяване на практиката са формулирани по нов начин някои от разпоредбите, които не са пряко свързани с реформата за електронно възлагане, като например: чл. 5 (опции), чл. 35а, ал. 2 (срок за валидност на офертите) и чл. 99 от ППЗОП (годишен оборот при възлагането на поръчки от секторни възложители). За обществените поръчки, попадащи в областите отбраната и сигурност, занапред, т. е. от 1 април 2020 г., ще важи презумпцията, че фактът на подаване на оферта означава съгласие на дадения участник с обявените условия, включително и със срока на валидност и проекта на договор (чл. 106, ал. 7 от ППЗОП).
Новоразписаните правила са ориентирани и към защитата на подадените в платформата оферти, заявления и проекти, като ангажираните в процеса по изграждане на справедливи регулации органи на изпълнителната власт, в рамките на своята компетентност, ще гарантират, че подадените документи е невъзможно да бъдат променяни или манипулирани. Техническите средства за това имат важно значение, но трябва да отдадем дължимото и на правосъзнанието, което се надяваме да е вече формирано у всички технически специалисти и контролиращи ръководители, за да сме уверени, че доверието на участници, кандидати и изпълнители в безпристрастното електронно бъдеще на публичното възлагане в България ще бъде оправдано. А в оставащото време правилата са на разположение на всички заинтересовани лица, с цел изучаването им, като припомняме, че за спазването на обявения срок на влизане в сила предстои обнародването им в „Държавен вестник“.
