Правна комисия одобри промените в ЗОП, предстои гласуване на второ четене в пленарна зала
Правната комисия на Парламента одобри промените в ЗОП и на второ четене. Това стана на заседанието на органа, проведено на 9.12. Първа точка от дневния ред бе именно обсъждането за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 14.10.2020 г. (С доклада на Комисия по правни въпроси /проект второ гласуване/, от 9.12, може да се запознаете тук.)
Със законопроекта за промени в ЗОП се прецизират изисквания, произтичащи от европейското законодателство в областта на обществените поръчки. С промените се разширява обхватът на измененията в договорите и рамковите споразумения, които се квалифицират като съществени. С това се цели да се ограничат случаите на допустими отклонения от първоначално сключения договор.
С този ЗИДЗОП също така се регламентира издаването на индивидуалните административни актове на възложителите, като се прецизират реквизитите на решенията, създавани чрез Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“.
С новите текстове законът ще предвижда, че решенията за откриване и прекратяване на процедури са индивидуални административни актове, които се създават чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, като електронни документи при спазване на изискванията на този закон.
За номер на решението се счита номерът, генериран от платформата, а за дата на издаване – датата на електронния подпис на възложителя, а при повече възложители – датата на последно положения електронен подпис. Номерът и датата на решенията са видими като данни в отделна електронна форма, която е неразделна част от решението.
С електронното възлагане и работата на ЦАИС ЕОП са свързани и редица други промени. Така например, след изменения и допълнения в чл. 39а вече изрично ще се указва, че възложителите и стопанските субекти задължително използват платформата при:
– подготовка на решения, обявления, обяви за събиране на оферти и покани до определени лица;
– публикуване на документите по чл. 36, ал. 1 по ЗОП (всички документи, подлежащи на публикуване в РОП);
– изпращане на покани;
– искане и предоставяне на разяснения;
– подаване на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти;
– връчване на решенията на възложителите в случаите, определени в закона;
– обмен на информация и документи във връзка с разглеждане на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти.
Засега само като възможност ще се предвижда използването на ЦАИС ЕОП при планиране, оценяване на офертите, сключване на договора, подготовка и подаване на заявки по договори, подаване и приемане на електронни фактури, подготовка и изпращане на електронни жалби и в други случаи съобразно възможностите, които тя предоставя.
Чрез проекта при възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява се предвиждат нови възможности, аналогични на процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на т.нар. „обърнат ред“ за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи, пише още в доклада на правната комисия.
С проекта се предлага и добавяне на изрични разпоредби относно промяна на сроковете при възлагане по глава 26. С новите текстове ще се указва, че възложителят задължително удължава срока за получаване на оферти, когато са поискани своевременно разяснения по условията на обществената поръчка и те не могат да бъдат предоставени в срока по чл. 189 (т.е. на следващия работен ден след получаване на искането).
Възможност за определяне на допълнителен срок за получаване на оферти е предвидена за случаите, когато в първоначално определения срок няма постъпили оферти или е получена само една оферта. В посочените две хипотези на промяна на сроковете възложителят ще е длъжен дапубликува съобщение в РОП.
С този ЗИДЗОП се предвижда също така уеднаквяване на подхода за определяне размера на санкциите, които Комисията за защита на конкуренцията налага при установяване на нарушения. Въвеждат се граници от 1 до 3 на сто и от 5 до 10 на сто в зависимост от сериозността на нарушението.
Със законопроекта се предлага отпадане на участието на външни експерти при осъществявания от Агенция по обществени поръчки контрол чрез случаен избор (чл. 232а от ЗОП). Според оповестените мотиви, предложението е в резултат на констатираните в практиката слабости.
Както е известно, още преди внасянето в Народно събрание на този законопроект за промени в ЗОП, от него по неясни причини отпадна първоначално лансираното предложение за въвеждане на задължение за възлагане на поръчки и от частни лечебни заведения, ако се финансират основно с публични средства от държавен или общински бюджет, или от бюджета на Здравната каса.
Очаква се промени в работата по ЗОП да дойдат и с обсъжданите в момента изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация. С тях се предлага в чл. 52 от ЗМСМА да се създаде нова ал. 3, която предвижда, че “когато се финансират обекти на територията на кметствата и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства или оправомощени от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, упълномощават се от възложителя да участват в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и да го представляват при съставянето на актове и протоколи по време на строителството съгласно Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му”.
Според програмата за работа на Народното събрание второто гласуване на ЗИД на ЗМСМА (вносител: Министерски съвет, 22.2.2019 г., приет на първо гласуване на 11.4.2019 г.) е предвидено като точка втора за заседанието в четвъртък, 10 декември 2020 г. Непосредствено след него Парламентът се очаква да гласува и промените в Закона за обществените поръчки.
Източник: НС
