Новини

НС прие на второ четене промените в ЗОП, дебат дали да се ограничи „in-house“ възлагането

След като промените в ЗОП минаха обсъждането в Правна комисия, в рамките на пленарното заседание на 10.12 депутатите ги гласуваха на второ четене и в зала. Така окончателно бе приет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, №002-01-50, внесен от Министерски съвет на 14.10.2020 г. (С доклада на Комисия по правни въпроси /проект второ гласуване/, от 9.12, може да се запознаете тук.)

Най-много дебати предизвика предложение, свързано с вътрешното (in-house) възлагане. Припомняме, че между първо и второ четене депутати лансираха идеята поръчки да могат да се възлагат на държавни дружества, само когато e по възможностите им на 90% да изпълнят дейностите по тях. Като мотиви бе посочено, че по този начин ще бъде ограничена практиката да се възлагат директно мащабни инфраструктурни проекти на държавни дружества, без да има гаранции, че те разполагат с достатъчен капацитет да ги изпълнят.

Конкретният текст предвиждаше допълнително условие за неприлагането на закона при възлагане от публичен възложител, включително когато извършва секторна дейност, на юридическо лице – изпълнителят да изпълнява най-малко 90 на сто от предмета на поръчката със собствени машини, съоръжения и човешки ресурс, без да ползва подизпълнители или капацитета на трети лица. В крайна сметка предложението не получи достатъчно подкрепа в пленарна зала и отпадна.

Макар и в по-малка степен, обект на коментари от парламентарната трибуна стана и отпадналото предложение от първоначалния проект за възлагане на обществени поръчки по ЗОП и от частни лечебни заведения, ако се финансират основно с публични средства от държавен или общински бюджет, или от бюджета на Здравната каса. По мнение на един от изказалите се депутати, „предложение[то] се загуби по коридорите на властта и сега ни се предлага текст, който отново дава възможност на същите лечебни заведения да не извършват обществени поръчки“. Изразена бе позиция, чe „това поставя голяма част от лечебните заведения в неравностойно положение спрямо тези, които могат да си позволят това, а резултатите са изключително неблагоприятни“.

Извън въпросите, попаднали във фокуса на дебата и медийното внимание, изменения и допълнения бяха внесени в редица разпоредби на ЗОП, като с някои от тях се прецизират изисквания, произтичащи от европейското законодателство в областта на обществените поръчки – например,  разширява се обхватът на измененията в договорите и рамковите споразумения, които се квалифицират като съществени. С това се цели да се ограничат случаите на допустими отклонения от първоначално сключения договор.

Както бе оповестено от пресслужбата на НС, с промените се предвижда също така, че до 1 януари 2023 г. Централният орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и Централният орган за покупки за общините провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки и за сключване на рамкови споразумения чрез използваните от тях платформи. До посочената дата документите по процедури за сключване на рамкови споразумения, както и за възлаганите въз основа на тях поръчки се обособяват в отделни електронни преписки в платформите на централните органи за покупки.

С този ЗИДЗОП също така се регламентира издаването на индивидуалните административни актове на възложителите, като се прецизират реквизитите на решенията, създавани чрез Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“.

С новите текстове законът ще предвижда, че решенията за откриване и прекратяване на процедури са индивидуални административни актове, които се създават чрез платформата по чл. 39а, ал. 1, като електронни документи при спазване на изискванията на ЗОП. За номер на решението се счита номерът, генериран от платформата, а за дата на издаване – датата на електронния подпис на възложителя, а при повече възложители – датата на последно положения електронен подпис. Номерът и датата на решенията са видими като данни в отделна електронна форма, която е неразделна част от решението.

С електронното възлагане и работата на ЦАИС ЕОП са свързани и редица други промени. Така например, след изменения и допълнения в чл. 39а вече изрично ще се указва, че възложителите и стопанските субекти задължително използват платформата при:
– подготовка на решения, обявления, обяви за събиране на оферти и покани до определени лица;
– публикуване на документите по чл. 36, ал. 1 по ЗОП (всички документи, подлежащи на публикуване в РОП);
– изпращане на покани;
– искане и предоставяне на разяснения;
– подаване на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти;
– връчване на решенията на възложителите в случаите, определени в закона;
– обмен на информация и документи във връзка с разглеждане на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти.

С гласуваните промени чрез ЦАИС ЕОП възложителите ще изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение, което съдържа информация за изпълнението, прекратяването, развалянето или недействителността на договора за обществена поръчка.

Засега само като възможност ще се предвижда използването на ЦАИС ЕОП при планиране, оценяване на офертите, сключване на договора, подготовка и подаване на заявки по договори, подаване и приемане на електронни фактури, подготовка и изпращане на електронни жалби и в други случаи съобразно възможностите, които тя предоставя.

Когато показателят за оценка е свързан със срок, включително за гаранционната поддръжка, възложителят определя минимални и/или максимални граници, като отчита необходимото време за изпълнение на поръчката, записа също НС.

Според друг нов текст, подкрепен от народните представители, срокът за получаване на оферти може да бъде определен по споразумение между възложителя и лицата, вписани в квалификационната система, като им се предостави еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.

Депутатите гласуваха, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят да посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес. В този случай възложителят предвижда в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. Всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичането на тримесечен срок от сключването му.

С одобрения ЗИДЗОП при възлагането на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява се предвиждат нови възможности, аналогични на процедурите за възлагане на поръчки на по-висока стойност, като прилагане на т.нар. „обърнат ред“ за възлагане и удължаване на срока за получаване на оферти в определени случаи, пише още в доклада на правната комисия.

Добавят се и изрични разпоредби относно промяна на сроковете при възлагане по глава 26. С новите текстове ще се указва, че възложителят задължително удължава срока за получаване на оферти, когато са поискани своевременно разяснения по условията на обществената поръчка и те не могат да бъдат предоставени в срока по чл. 189 (т.е. на следващия работен ден след получаване на искането).

Възможност за определяне на допълнителен срок за получаване на оферти е предвидена за случаите, когато в първоначално определения срок няма постъпили оферти или е получена само една оферта. В посочените две хипотези на промяна на сроковете възложителят ще е длъжен да публикува съобщение в РОП.

С промените, одобрени в пленарна зала, се предвижда също така уеднаквяване на подхода за определяне размера на санкциите, които Комисията за защита на конкуренцията налага при установяване на нарушения. Въвеждат се граници от 1 до 3 на сто и от 5 до 10 на сто в зависимост от сериозността на нарушението.

Наред с това, окончателно отпада участието на външни експерти при осъществявания от Агенция по обществени поръчки контрол чрез случаен избор (чл. 232а от ЗОП). Според оповестените мотиви, мярката е в резултат на констатираните в практиката слабости.

Промени в работата по ЗОП дойдоха и с гласуваните малко по-рано днес изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация. С тях в чл. 52 от ЗМСМА се създава нова ал. 3, която предвижда, че „когато се финансират обекти на територията на кметствата и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства или оправомощени от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, упълномощават се от възложителя да участват в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и да го представляват при съставянето на актове и протоколи по време на строителството съгласно Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му“.

Източник: НС

Show More

Related Articles

Back to top button
error: Content is protected !!

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker