Скъпи читатели,
На страниците на списанието често говорим за изпитанията в прехода към изцяло електронни обществени поръчки, разсъждавайки къде очакванията за ползите от дигиталната трансформация по ЗОП се разминават с реалната практика в страната ни. И ще продължим да го правим, като показваме истинското лице на случващото се по този безспорно нелек път, по който сме поели всички ние. Но и ще бъдем все така активни в предлагането на промени и начини за по-ефективно “случване на нещата”, водени от убеждението, че именно инициативността и реалните действия на всеки експерт, а и на общността като цяло, носят желаната промяна.
В потвърждение на казаното, за водещ материал на броя избрахме анализа, който прави г-н Ивайло Стоянов на актуално решение на ВАС, посветено на въпроса за разграничаване между подаване в електронен вид и представяне на електронен документ, подписан с КЕП. Освен полезен опит от и за практиката, текстът ще ни даде поводи за размисъл как отново на Темида се пада нелеката задача да разсече възела на предизвикателствата, свързани с недостатъчната яснота на някои термини от националната нормативната уредба на е-поръчките.
За това, че използването на новите технологии при възлагането няма как от само себе си и изведнъж да реши най-сериозните проблеми по прилагане на ЗОП и разходване на публичния ресурс, ни напомня редакционният поглед върху решение на КЗК, с което се установяват тръжни манипулации при обществени поръчки. И макар текстът да ни показва, че много от проблемите всъщност се дължат на моделите на мислене, често срещани по нашите географски ширини, той все пак ни оставя надеждата, че благодарение на дигиталните технологии подобни порочни практики вече много по-лесно могат да бъдат установявани, преустановявани и предотвратявани.
Освен във водещия материал на броя, важни специфики на електронните волеизявления по ЗОП са обект на коментар и в експертния анализ на д-р Полина Цокова. В тази статия авторът в типичния си аналитичен и същевременно достъпен стил търси отговор на друг много актуален въпрос при електронните обществени поръчки – представлява ли „подписване чрез електронната платформа“ подписването на договор за обществена поръчка с квалифициран електронен подпис и изпращането на подписания файл до възложителя.
За да се възползваме в максимална степен от големия потенциал на Глобалната мрежа и новите технологии за повишаване на ефективността при разходването на публични средства, в броя отново включваме решения на реални казуси и полезни съвети за възлагането в ЦАИС ЕОП, които може да намерите в традиционната ни рубрика с отговори на въпроси от експертната практика по ЗОП.
Приятно и ползотворно четене!
А ето и какво може да намерите на страниците на броя:
ТЕМА НА БРОЯ
РЕАЛНА ДИГИТАЛНОСТ
Разграничаване между подаване в електронен вид и представяне на електронен документ, подписан с КЕП, според практиката на Върховния административен съд
Ивайло Стоянов
ДРУГИ АКЦЕНТИ
- ОНЛАЙН ПРОЗРАЧНОСТ: Актуална практика на КЗК по установяване на тръжни манипулации при обществени поръчки в ЦАИС ЕОП
- ЕЛЕКТРОННИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ: Представлява ли „подписване чрез електронната платформа“ подписването на договор за обществена поръчка с квалифициран електронен подпис и изпращането на подписания файл до възложителя? , Полина Цокова
- Отговори на въпроси от практиката по възлагане на обществени поръчки и работа в платформата ЦАИС ЕОП
Ако желаете заедно да сме по-успешни в обществените поръчки и през 2022 г., може да се абонирате за Списание ЗОП ПЛЮС или да заявите услугите и изданията ни на телефон 0882 653 036 или e-mail zopplus@gmail.com.
АБОНИРАЙТЕ СЕ за Списание ЗОП ПЛЮС, подарете си УСПЕХ!
