Скъпи читатели,
Има моменти във времето, когато определени житейски обстоятелства ни карат да забавим темпото на динамичния си делник и да направим равносметка, отново преглеждайки нещата, за които сякаш все не ни стига време да приключим, макар да знаем, че без това няма как да продължим пълноценно по пътя си напред.
Подобни моменти, както се оказва, се наблюдават и в практиката по прилагане на ЗОП, в хода на която през годините периодично “изплуват” отлагани или ненапълно разрешени проблеми на действащите правила и тяхното прилагане. Макар несъмнено да създава дискомфорт за всички в системата, активирането на такива предизвикателства всъщност не е само спънка, но и ценна възможност наистина да постигнем по-ефективно възлагане на обществени поръчки, разходване на обществения ресурс и публично управление като цяло.
На подобен събудил се отново “стар” проблем на действащия ЗОП е посветен водещият материал на новия брой. Аналитичният коментар на г-н Ивайло Стоянов е написан по повод на отново породилата експертен дебат практика на АОП да не се включват в списъка по чл. 57, ал. 4 от ЗОП лица, за които не е била изпратена информация за влязло в сила съдебно решение, доказващо неизпълнение на друг договор за обществена поръчка. Освен преглед на приложимите правила и развитието на събитията около така утвърдилата се практика, авторът поставя на нашето внимание и по-съществени въпроси като този дали същата е съобразена с практиката на Съда на ЕС. Съответно дали съответства на духа и целите на европейските директиви, които предвиждат правната възможност за недопускане до процедури за възлагане на обществени поръчки на икономически оператори, за които има данни, че са допуснали “значителни или трайни недостатъци при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка”.
Основан на юриспруденцията е и експертният коментар на д-р Полина Цокова, който този път ни запознава с примери за нарушения на възложителя или на участниците, повлияли на резултата от процедурата за обществена поръчка, според най-новата практика на Върховния административен съд.
Доколкото и към днешна дата продължава да е болезнено актуален въпросът за прозрачността и икономическата ефективност при обществените поръчки в сектор “Здравеопазване”, в редакционен коментар споделяме с вас своите виждания относно необходимостта да се въведе задължение за възлагане на ЗОП от страна на частните болници, разходващи публични средства.
Не сме забравили в броя да включим и редовната ни рубрика с отговори на въпроси от експертната практика по ЗОП и възлагането в платформата ЦАИС ЕОП.
Приятно и ползотворно четене!
А ето и какво може да намерите на страниците на броя:
ТЕМА НА БРОЯ
ОСНОВАТЕЛНИ СЪМНЕНИЯ
Особености в правилата за отстраняване на участник в обществена поръчка поради недостатъци при изпълнението на предходен договор според практиката на Съда на ЕС
Ивайло Стоянов
ДРУГИ АКЦЕНТИ
- БОЛНИЧНИ ПОРЪЧКИ НА ДНЕВЕН РЕД: Коментар по повод на проекта за промени в ЗОП, въвеждащ задължение за възлагане на обществени поръчки от частните лечебни заведения
- ПРЕСТЪПЕНИ ПРАВИЛА: Примери за нарушения на възложителя или на участниците, повлияли на резултата от процедурата за обществена поръчка, според най-новата практика на Върховния административен съд (тема с продължение), Полина Цокова
- Отговори на въпроси от практиката по възлагане на обществени поръчки и работа в платформата ЦАИС ЕОП
Ако желаете заедно да сме по-успешни в обществените поръчки и през 2022 г., може да се абонирате за Списание ЗОП ПЛЮС или да заявите услугите и изданията ни на телефон 0882 653 036 или e-mail zopplus@gmail.com.
АБОНИРАЙТЕ СЕ за Списание ЗОП ПЛЮС, подарете си УСПЕХ!
