Променят правилата за ЦОП, поръчките на изпълнителната власт за ел. енергия и телефония вече ще се възлагат само централизирано
В ход е обществено обсъждане за промени в нормативната уредба на централизраното възлагане на обществени поръчки за нуждите на изпълнителната власт. Това става ясно от публикация на Портала за обществени консултации.
Видно от публикуваната информация, на 4.03.2022 г. стартира обществено обсъждане по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 385 от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт (обн., ДВ, бр. 2 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 и 74 от 2016 г., бр. 26, от 2019 г., в 36 и бр. 54 от 2019 г. и бр. 101 и 110 от 2020 г.).
Измененията в ПМС № 385 са инициирани от вицепремиера и министър на финансите и се състоят в следното:
1. Разширяване на продуктовия обхват на централизираното възлагане чрез включване на доставка на електрическа енергия и мобилни и стационарни телефонни услуги;
Като мотив за централизирането на поръчките за доставка на електроенергия за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации, в доклада на вносителя се сочи, че с либерализирането на пазара на електрическа енергия за крайните потребители и в частност за държавните органи, се наблюдават затруднения при някои администрации, дори невъзможност да проведат успешно процедурите си за възлагане на тези доставки. Уточнява се, че значителна част от публичните възложители са срещнали затруднения при самостоятелното възлагане на доставка на електрическа енергия през 2021 г. поради повишаването на цените на електроенергията, което е довело до многобройни случаи на прекратени обществени поръчки и прекратени договори за доставка на електроенергия. Предвид изложеното, се предлага да се премине към централизирано възлагане на тези поръчки.
Що се отнася до централизирането на поръчките за фиксирани и мобилни телефонни услуги, в доклада се сочи, че те също са общоупотребими за администрацията (основен критерий за централизирано възлагане) и предвид това следва да се включат в предметния обхват на ЦОП. Отбелязва се и това, че към момента този вид услуги се възлагат от многобройни администрации чрез обществени поръчки по реда на ЗОП, като анализът показва използването на различни подходи при провеждането на обществените поръчки и при определянето на критериите за избор на изпълнители. С оглед на това, поръчките за фиксирана и мобилна телефония могат и следва да бъдат унифицирани, с цел да се постигне по-голяма прозрачност, както и за да се оптимизира процесът на възлагане, категорични са от Министерство на финансите.
2. Отпадане на услугата по буква „ж“ от т. 2 на чл. 3 от постановлението „техническа поддръжка и ремонт на офис техника“, поради осъществяването на тази дейност от системния интегратор;
Основен аргумент за промяната тук е това, че с РМС № 727 от 2019 г., издадено на основание § 45 от ПЗР на ЗИД на Закона за електронното управление (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), се определя широк кръг от администрации, в т.ч. потребители на централизираното възлагане по чл. 4, ал. 1 от постановлението, да получават услугите по поддръжка на офис техниката си чрез системния интегратор. В резултат на това, редица администрации са възложили поддръжката на собствените си информационни ресурси именно на системния интегратор. От друга страна, за тях продължава да съществува задължение да възлагат тази услуга чрез ЦОП, освен в случаите, в които попадат в изключенията на постановлението. Като резултат от това, централизираното възлагане на услугата по техническа поддръжка и ремонт на офис техника остава с изключително ограничен брой потребители, което обезсмисля централизирането ѝ, считат от МФ.
В доклада се сочи също така, че критериите за централизирано възлагане на доставките или услугите са следните: да са общоупотребими, т.е. да се възлагат от всички администрации, да е налице възможност за унифициране на спецификациите и критериите за възлагане, а също и да е налице положителен ефект върху дейността на администрациите, изразяващи се в намаляване на административната тежест за икономическите оператори, спестяване на време и ресурси, както и постигане на по-добри цени чрез икономия от мащаба.
На практика обаче, администрациите разполагат с различна по вид, марка и възраст офис техника, което значително затруднява централизирането на поръчката, а напротив – предполага ЦОП да възлага множество на брой персонализирани, в зависимост от възложителя, поръчки, обединени в една. Многообразието във вида на притежаваното оборудване в различните администрации, както и тяхното разположение на територията на цялата страна се явяват обстоятелства, които довеждат до невъзможност да бъдат унифицирани услугите по поддръжка, което прави невъзможно или напълно обезсмисля централизираното им възлагане, намират от МФ.
3. Актуализиране на кръга от потребители на централизираното възлагане, като се отчитат законодателни, структурни и организационни промени в администрациите;
Към момента задължителните потребители на ЦОП са повече от 100 администрации. По отношение на някои възложители промените се налагат като следствие от настъпили законодателни, структурни или организационни в администрациите. Така например, се променя наименованието на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на Агенция за публичните предприятия и контрол и се заличава Централния регистър на особените залози. Заличава се и Държавна агенция „Електронно управление“, предвид преминаването й като структура и като дейности към новосъздаденото Министерство на електронното управление. Отменя се централизираното възлагане по отношение на районните центрове по трансфузионна хематология – възложители по чл. 4, ал. 1, т. 3 от постановлението.
4. Прецизиране на постановлението в частта му, уреждаща взаимоотношенията между възложителите и Централния орган за покупки;
Централният орган за покупки функционира от 2010 г. За периода на своята дейност са установени взаимодействия между ЦОП и възложителите, както и добри практики при значителна част от администрациите. В някои администрации обаче, поради липса на административен капацитет, текучество или др. организационни проблеми, не се спазват възприетите и заложени в нормативната уредба на постановлението правила за взаимодействие между ЦОП и администрациите, е становището на МФ. Част от възложителите не представят необходимата информация, вкл. заявки към ЦОП, което не само затруднява подготовката на централизираните поръчки, но и подлага на риск изпълнението на сключените рамкови споразумения.
В тази връзка, според финансовото министерство е налице необходимост не само от определянето на ясни и общоважими правила, определящи комуникацията между администрациите, но и за дисциплиниране на потребителите на ЦОП при подаване на заявки за потребностите си с цел коректното прилагане на чл. 21, ал. 12 от ЗОП, относно формирането на прогнозната стойност на процедурата за сключване на рамково споразумение. Успоредно с това, е необходимо да се предвиди механизъм, по отношение на администрациите, чиито потребности са твърде специфични и не могат да се удовлетворят централизирано – за отпадане на задължението им да закупуват стоки и услуги чрез ЦОП.
Във връзка с това с изменението се предвижда въвеждане на изрично задължение за потребителите на ЦОП за подаване на заявки, а в случаите, в които потребностите на определен възложител са със специфични изисквания към изпълнението, се допуска този възложител обосновано да откаже да се възползва от централизираните обществени поръчки.
5. Изменения, свързани с инструментариума на ЦОП, като се създава възможност ЦОП да създава динамични системи за покупки;
В доклада на вносителя се сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Постановление No 385/2015 г., ЦОП провежда процедури за сключване на рамкови споразумения и договори за възлагане на обществени поръчки. Във връзка с динамиката на пазарите на някои доставки и услуги и след въвеждането в експлоатация на Единната централизирана платформа за обществени поръчки ЦАИС ЕОП, се налага ЦОП да използва по-широк инструментариум за възлагането. Съгласно чл. 95, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), централизираното възлагане може да се осъществява чрез рамкови споразумения или чрез динамични системи за покупки (ДСП).
Ограничението на постановлението в досегашната му редакция, за провеждане на обществени поръчки единствено за сключване на рамкови споразумения, необосновано ограничава дейността на ЦОП, считат от МФ. В определени случаи динамичната система за покупки притежава редица предимства пред рамковите споразумения, в т.ч. актуализация на спецификациите в хода на действие на динамичната система, възможност за включване на нови изпълнители, а липсата на обвързаност на икономическите оператори с определени цени при създаването на ДСП, я правят използваема за дълъг период от време.
6. Прецизиране на текстове на ПМС № 385/2015 г., уреждащи обмена на информация между ЦОП и потребителите в съответствие с правилата на ЗОП и ППЗОП, уреждащи използването на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП).
От МФ отбелязват и това, че с въвеждането в експлоатация на ЦАИС ЕОП се е променил механизмът на извършване на вътрешен конкурентен избор (ВКИ) по чл. 82, ал. 3 от ЗОП и обмена на информация между възложителите – потребители на централизираното възлагане и ЦОП.
Обръща се внимание, че текстовете на действащото ПМС № 385/2015 г. определят СЕВОП като платформата, чрез която се провеждат централизираните обществени поръчки, ВКИ и през която се обменя информация между ЦОП и потребителите му. Постановление № 385 на МС от 2015 г. посочва СЕВОП като регистър на офертите и информацията, получена във връзка с процеса на централизирано възлагане. Понастоящем тези текстове не се прилагат, но съществува необходимост от приемането на нови, въвеждащи нова регламентация на отношенията.
Както се уточнява, до 01.01.2020 г. ЦОП възлага централизираните обществени поръчки чрез специализиран софтуер – СЕВОП. След тази дата, централизираните поръчки и ВКИ по сключените чрез ЦАИС ЕОП рамкови споразумения се извършват със средствата на ЦАИС ЕОП. Изменението следва да актуализира разпоредбите на постановлението, така че те да съответстват на действителното положение, съществуващо вече с използването на ЦАИС ЕОП.
Предвид горното, предложените текстове предвиждат да се допуска по целесъобразност при част от дейностите на ЦОП, особено при събирането на заявки от възложителите, да се използва СЕВОП, доколкото съгласно чл. 39а, ал. 5 от ЗОП, използването на ЦАИС ЕОП не е задължително за определени дейности, в т.ч. и подготовката на процедурите.
Според обявеното, обществената консултация по проекта за промени в ПМС № 385 от 2015 г. за дейността на ЦОП следва да приключи на 4.04.2022 г.
