През миналата година българските съдълища се нареждат на трето място, след тези от Германия и Италия, по изпратени преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (СЕС). Това става ясно от анализ на съдебната статистика за 2022 г., оповестен от институцията, призвана да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС.
Припомняме, че Съдът на ЕС, чието седалище е в Люксембург, се състои от три юрисдикции: Съд, известен още като Европейски съд (върховен орган, съставен от 27 съдии от държавите членки и 11 генерални адвокати), Общ съд (първоинстанционен орган, разглеждащ дела от общ характер, също съставен от 27 съдии от държавите членки) и Съд на публичната служба (специализиран съд, състоящ се от седем съдии, които се назначават от Съвета).
Според разпространеното прессъобщение, броят на образуваните дела пред Съда и Общия съд остава висок за пета поредна година. Уточнява се, че броят на образуваните пред двете съдилища дела през 2022 г. е сходен с броя им през предходната година (1710 дела през 2022 г. спрямо 1720 през 2021 г.) и остава доста висок.
От СЕС обаче отбелязват, че през последните пет години се констатира значително и структурно повишение на броя на новообразуваните дела, особено пред Съда (при тях повишението с 21 %). За илюстрация, докато между 2013 г. и 2017 г. до Съда са отнасяни средно по 693 дела на година, между 2018 г. и 2022 г. този среден показател достига 839, което е повишение от 146 дела на година. Броят на делата пред Общия съд се стабилизира на средно 883 нови дела на година.
Колкото до броя на разгледаните дела, през 2022 г. Съдът и Общият съд успяват да приключат общо 1666 дела, което отговаря на средното за последните години (1692 дела на година между 2018 г. и 2021 г.).
Относно темите, които засягат делата пред двете съдилища, председателят на Съда на Европейския съюз г-н Кун Ленартс отбелязва, че „на институцията повече от всякога се налага да се произнася по чувствителни теми. Дали става дума за съхраняването на ценностите на правовата държава, опазването на околната среда, борбата с дискриминацията, защитата на личния живот и личните данни, спазването на правилата за конкуренция от цифровите гиганти или защитата на потребителите, актовете на Съда и Общия съд са пряко свързани с големите предизвикателства на съвременния свят“.
За да съхрани капацитета си да постановява качествени актове в разумен срок, на 30 ноември 2022 г., използвайки възможността, която му предоставят Договорите, Съдът е отправил искане* до законодателните органи на Съюза с цел да се прехвърлят на Общия съд правомощията за произнасяне по преюдициални въпроси в някои специфични сфери и да се разшири обхватът на механизма за предварително допускане на обжалване на съдебните актове на Общия съд.
Що се отнася конкретно до работата на Европейския съд, в информацията се сочи, че през 2022 г. броят на новообразуваните дела пред Съда е висок, особено в преюдициалната област. Броят на висящите пред него дела е стабилен (1111 през 2022 г. спрямо 1113 дела през 2021 г.), а приключените през 2022 г. дела леко надвишават по брой образуваните дела през годината.
Специално се обръща внимание на това, че все по-голям брой от отнасяните до Съда дела повдигат чувствителни и сложни въпроси, които изискват повече време и размисъл. Поради по-честото произнасяне с определения обаче, особено по жалби против актове на Общия съд, общата продължителност на делата (16,4 месеца) остава сходна с тази през предходната година (16,6 месеца). При все това, забелязва се леко увеличаване на средната продължителност на преюдициалните дела (17,3 месеца спрямо 16,7 месеца през 2021 г.), което е знак за нарасналата сложност на отправяните до Съда въпроси, отчитат от СЕС.
Колкото до произхода на преюдициалните запитвания, както отбелязахме и в началото на материала, според съдебната статистика през 2022 г. най-голям брой преюдициални запитвания до СЕС отправят германските (98), италианските (63), българските (43), испанските (41) и полските (39) съдилища. Сравнително висок брой подобни запитвания постъпват и от съдилищата в Белгия (30), Румъния (29), Португалия (28), Холандия (28), Франция (23) и Унгария (20).
От тези данни може да се направи заключение, че България заема челното трето място по проявена активност от страна на компетентните институции. Чрез подобно сезиране на СЕС и отправяне на конкретно запитване по тълкуването и прилагането на правото на ЕС се изясняват важни въпроси от значение за изхода на дела пред националните съдълища у нас.
В контекста на данните за дейността на Общия съд, в анализа се отбелязва, че след делата, свързани със здравната криза (дела в областта на държавните помощи, обществените поръчки, търговската политика, общественото здраве, достъпа до документи и публичната служба), които са “белязали” 2021 г., едно от основните явления за 2022 г. е появата на съдебните спорове по повод на приеманите от Европейския съюз ограничителни мерки във връзка с войната в Украйна. По-общо, през 2022 г. са заведени 103 нови дела за ограничителни мерки и те представляват 11,4 % от общия брой на образуваните през годината дела (спрямо 4,8 % през 2021 г. и 3 % през 2020 г.).
В този смисъл председателят на Общия съд г-н Марк ван дер Вауде отбелязва, че „предвид войната в Украйна и все по-напрегнатия международен контекст, а и предвид новостите в законодателството (регулацията на цифровите гиганти, уредбата на държавните помощи, конкретно в данъчната област и в сектора на енергетиката и околната среда, защитата на личните данни и пр.) може да се стигне до интензифициране на контрола за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза“.
В заключение, по наше мнение тема в развитие представлява очертаната тенденция за завишаването на интереса от страна на българските съдебни институции към съдействието и висококвалифицираната помощ, която може да получат при разрешаването на спорове с произход от България, ако в хода на процеса сезират СЕС с преюдицилно запитване по засегнатата в рамките на спора материя.
Прави впечатление, че по брой на преюдициалните запитвания България изпреварва някои от държавите учредителки на Съюза, каквито са например Белгия, Холандия, Франция и Люксембург, и има чувствителна преднина спрямо други държави, включително такива, които не са излъчили нито едно преюдициално запитване за годината (каквито са Словения, Малта, Кипър).
Този факт, който може да има положително въздействие и при популяризирането на т. нар. „българска следа“ в практиката на ЕС, след приемането на съответните заключения по висящите случаи и оповестяването им за широката публика.
Пълният текст на прессъобщението може да прочетете ТУК.
* Искането е публично достъпно на следния Интернет адрес:
https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2022-12/demande_transfert_ddp_tribunal_bg.pdf
