
Ново решение на Съда на ЕС по български казус бе представено за първи път на семинара на Списание ЗОП ПЛЮС в Правец
Участниците в годишната среща-семинар на Списание ЗОП ПЛЮС в Правец имаха уникалния шанс да бъдат първите експерти по ЗОП, запознали се с най-новото решение на Съда на ЕС по български казус в областта на обществените поръчки.
Ексклузивното представяне на постановеното преди броени дни и непубликувано до този момент Решение по съединени дела C‑441/22 и C‑443/22 (Община Разград) бе направено от самия магистрат – докладчик по двете производства пред Върховния административен съд на РБългария, в рамките на които са отправени преюдициалните запитвания до СЕС – г-жа Мирослава Георгиева, действащ съдия във ВАС, VII отделение.
Както вече Ви информирахме, намесата на Съда на ЕС идва в резултат на два сходни казуса на български общини (Разград и Балчик), които обжалват пред ВАС наложени им финансови корекции за твърдени нарушения при поръчки по проекти с европейско финансиране, като решаващата юрисдикция поставя ключови въпроси относно общностните правила за изменение на договори за обществени поръчки.
Общините, в качеството си на бенефициенти по проекти с европейско финансиране (община Разград по Оперативна програма „Региони в растеж 2014–2020“, а община Балчик по Програма за трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния – България 2014-2020) възлагат обществени поръчки за строителство, при които срокът за изпълнение е съществен елемент на договора (в случая на община Разград срокът не може да надхвърля определен брой дни и освен това е обект на оценка, а при община Балчик – е изрично основание за отстраняване, ако е извън определени от възложителя граници).
И в двата случая заложеният в договорите срок за изпълнение не е бил спазен поради възникване на предвидими причини за спиране на изпълнението (неблагоприятни метеорологични условия, а в случая на община Балчик и настъпване на туристическия сезон, по време на който действа нормативна забрана за строителна дейност). При тези факти, съответните административни органи, отговорни за управление на средствата от ЕС, твърдят наличие на нарушения на ЗОП (в т.ч. разпоредби на чл. 116 от ЗОП), което се оспорва от бенефициентите-възложители.
Предвид разнопосочната национална практика и с оглед необходимостта да се тълкуват общностни разпоредби, решаващите състави от ВАС отправят преюдициални запитвания до СЕС с оглед изясняване на това дали „съществено“ изменение на договор за обществена поръчка (виж чл. 72, пар. 4 от Директива 2014/24/ЕС, респ. чл. 116, ал. 5 от ЗОП) може да е налице в случаите, когато страните по договора не са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение.
Яснота се търси и по други относими въпроси, в т.ч. дали са налице обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди (виж чл. 72, пар. 1, б. „в“, т. „i“ от Директива 2014/24/ЕС, респ. чл. 116, ал. 3 от ЗОП), в случаите, когато е налице превишаване на срока за изпълнение на договорите, породени от предвидими причини за спиране на изпълнението, като обичайните метеорологични условия, както и обнародвани и действащи нормативни забрани за извършване на строителство, без тези предвидими причини да са предвидени в документацията.
Подробности за всички преюдициални въпроси, поставени от ВАС в двете производства по наложени финансови корекции, може да видите в статията ТУК.
Финалните заключения на европейските магистрати по въпросите, поставени от българския съд, са следните:
1) Член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.
2) Член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24/ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете от превишаване на срока за изпълнение на тази поръчка, породени от предвидими причини за спиране на изпълнението, като обичайните метеорологични условия, както и нормативните забрани за извършване на строителство, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка, като такива метеорологични условия и нормативни забрани, когато не са предвидени в документацията, уреждаща процедурата за възлагане на обществена поръчка, не могат да бъдат основание за изпълнението на строителството извън срока, определен в посочената документация, както и в първоначалния договор за обществена поръчка.
С решението на СЕС по съединени дела C‑441/22 и C‑443/22 (Община Разград) може да се запознаете ТУК.
С участието на действащ съдия от ВАС ще бъде реализирано и следващото обучително събитие на Списание ЗОП ПЛЮС – предстоящото Комбинирано обучение ЗОП+: ПРОМЕНИ В ЗОП 2023 – плюс – ПРОЦЕСУАЛНИ АСПЕКТИ НА ИСКОВИТЕ ПРОИЗВОДСТВА ПО АПК И ЗОДОВ, което ще се проведе на 12-13 ДЕКЕМВРИ в хотел „Централ“, в центърa на гр. София. В рамките на това уникално 2в1 обучение ОПИТНИТЕ ЛЕКТОРИ ще представят основни за практиката на всеки експерт теми, свързани с ПРОМЕНИТЕ В ЗОП и важни ТЪНКОСТИ ПО АПК!