Решения на Европейския съд ще разплитат възела на правилата по ЗОП и през 2023 г.

След като в края на 2022 г. Съдът на ЕС сложи дълго чакания край на сагата с поръчката на МВР за личните документи и промени наложилата се от десетилетия национална практика по определяне на необичайно изгодни оферти (повече за отражението на това решение може да прочетете във водещия материал на бр. 1/2023 г. на Списание ЗОП ПЛЮС), през настоящата година очакваме практиката на СЕС да продължи да е един от малкото източници на яснота по други спорни моменти в националната нормативна уредба, регламентираща възлагането на обществени поръчки и разходването на средства от ЕФСУ в тази връзка.

Сред националните казуси, по които очакваме произнасяне през 2023 г. са два сходни случая по обществени поръчки на български общини, при които се поставят въпроси относно правилата за изменение на договори за обществени поръчки.

Първото дело Дело C-441/22 е образувано по преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 5 юли 2022 година. То е свързано с правен спор между зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (като жалбоподател) и Община Разград (като ответник в производството пред ВАС – а.д. №817/2022 г.).

Преюдициалните въпроси, поставени от ВАС в този случай са следните:

1. Допуска ли чл. 72, пар.1, б. „д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/241 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/ анекс за изменение на договора?

2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар.1, б. .,д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?

3. Допуска ли чл. 72, пар.1, б. „д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство (при която в документацията по поръчката е определен максимален и краен срок за изпълнение; срокът е и показател в методиката за оценка на офертите; реалното изпълнение на поръчката е в срок над максималния и крайния предвиден в документацията, при липса на непредвидени обстоятелства; възложителят е приел изпълнението без забележки и не е предявил претенция за неустойка за забава), изпълнението на поръчката в нарушение на условията в документацията и в договора в частта относно срока, при липса на непредвидени обстоятелства и без противопоставяне на възложителя, да се тълкува единствено като форма на неточно изпълнение на договора, а не като съществено незаконосъобразно изменение на договора в частта за срока на изпълнение?

С цялото Определение на ВАС относно преюдициалното запитване, по което е образувано Дело C-441/22, може да се запознаете ТУК.

Другото сходно дело, свързано с поръчка на българска община, е Дело C-443/22. То е образувано по преюдициално запитване, отправено от ВАС на същата дата 5 юли 2022 година, във връзка с правен спор между зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020 (като жалбоподател в производството пред ВАС) и Община Балчик (ответник в касационното производство пред ВАС – а.д. №12279/2021 г.).

По този казус преюдициални въпроси отправени от ВАС са следните (първите два съвпадат с тези по гореспоменатото Дело C-441/22):

1. Допуска ли чл. 72, пар.1, б. „д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/241 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?

2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар.1, б. „д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля за изменение?

3. Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?

4. Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар.2, т.27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия? Или Директивата не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?

5. Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора? В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?

6. Допуска ли чл.72, пар.1, б. „д“ във връзка с пар.4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразно изменение на договор за възлагане на обществена поръчка може да бъде осъществено в хипотеза като тази в главното производство, при която срокът за изпълнение на поръчката е условие за участие в процедурата по възлагането й в граници (при неспазване на които участникът се отстранява); изпълнението на поръчката е извън този срок поради обичайни метеорологични условия и известна преди възлагането й нормативна забрана за дейности включени в нейния предмет и срок, които не представляват непредвидени обстоятелства; изпълнението е прието без забележки за срока; не е търсена договорна неустойка за забава; като резултатно се изменя съществено условие в документацията спрямо което е формирана конкурентната среда и се нарушава икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя?

С цялото Определение на ВАС относно преюдициалното запитване, по което е образувано Дело C-443/22, може да се запознаете ТУК.

Друг “български” казус, по който се очаква Европейският съюз да се произнесе през 2023 г., е този по дело C-471/22. То е образувано по преюдициално запитване от Административен съд София-град (България) от 13 юли 2022 година, отправено по повод на правен спор между Агенция „Пътна инфраструктура“ (като жалбоподател) и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г., в Министерство на транспорта (като ответник в националното производство).

Един от въпросите, поставени на Съда на ЕС от АССГ, е свързан с обществените поръчки с европейско финансиране и гласи както следва:

“В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава-членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност, за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006?”

Следва да отбележим, че споменатата разпоредба на чл. 98 от Регламент 1083/2006 се отнася за финансовите корекции, определяни от държавите-членки. Същата предвижда, че държавите-членки следва да извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми. Корекциите, извършени от държава-членка се състоят в анулирането на всички или на част от публичния принос за оперативната програма.

С целия текст на преюдициалното запитване по дело C-471/22 може да се запознаете ТУК.

Източник: СЕС