Отлагат старта на ЦАИС ЕОП заради местните избори и слабия интерес към тестовата версия на системата
Както вече съобщихме, с приети на 10 октомври промени в ЗОП, Народното събрание отложи старта на задължителното възлагане в единната платформа ЦАИС ЕОП, първоначално планиран за 1 ноември. Със спешната редакция се регламентира, че използването на ЦАИС ЕОП ще се въвежда поетапно по групи възложители от началото на 2020 г.
Много експерти вече забелязаха, че въпросната промяна всъщност е направена по необичаен начин – със Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, приет на второ четене в четвъртък. Именно с този законопроект се реализират промени и в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр. 86 от 2018 г.).
В мотивите за изменението на ЗОП се обяснява, че действащият закон предвижда въвеждане на централизирана електронна платформа (позната и като „ЦАИС ЕОП“) от 1 ноември 2019 г., като същевременно процесът на разработване и внедряване на нови модули продължава до пълното завършване на всички предвидени функционалности на платформата. Подчертава се, че крайният срок за нейното окончателно приемане и въвеждане е началото на 2021 г.
Уточнява се и това, че във връзка с въвеждането на ЦАИС ЕОП са подготвени нови промени в Закона за обществените поръчки, а проектът на ЗИДЗОП понастоящем е на етап обществено обсъждане. Предвижда се той да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Същевременно, за да се осигури прилагането на предвидените изменения ще трябва да се въведат и промени в подзаконовата нормативна уредба (в частност ППЗОП), в която са уредени по-детайлни правила за използване на платформата.
В най-важната част от мотивите за измененията от 10 октомври се отбелязва и иначе всеизвестния факт, че въвеждането на платформата като нов инструмент, който съществено се различава от досегашния начин на възлагане е, без съмнение, сериозна промяна. От значение, според „архитектите“ на решението за отлагане старта на ЦАИС ЕОП, е и фактът, че според планираното официалният старт на системата трябваше да се осъществи в последните два месеца на текущата година, през които предстои приключване на бюджетния период, а заедно с това и провеждане на местни избори.
Именно местният вот е представен като основен аргумент за преразглеждане на първоначалното решение за старт на ЦАИС ЕОП от 1 ноември т.г. В тази връзка се сочи, че новоизбраните кметове като възложители на обществени поръчки и техните екипи ще трябва да се регистрират в новата платформа и да проучат нейните функционалности. Според вносителите от Министерски съвет, в тази обстановка е необходимо да им се даде време за запознаване с използването на платформата.
Специално се подчертава, че без предоставяне на допълнителен срок на новата местна власт за подготовка, възниква риск за поръчките на общините, както за своевременното им откриване, така и за успешното им, и законосъобразно възлагане. Освен това се обръща внимание, че за новите кметове ще са необходими обучения, които и към момента са недостатъчни. Съобщава се, по мнение на мнозина с очевидно закъснение, че практиката е показала все по-нарастваща нужда и заявен интерес към обученията от всички участници в процеса на възлагане.
Като допълнителен довод за отлагането се изтъква и слабата активност на възложителите, която се наблюдава в периода на тестване на платформата ЦАИС ЕОП. В подкрепа на тази теза се съобщава, че един месец преди предстоящото задължително използване едва около 1/3 от активно възлагащите са регистрирани в нея. Не става ясно обаче дали необходимата активност е била стимулирана с достатъчна разяснителна кампания и съответни комуникационни мерки.
Все пак прави чест на авторите на мотивите, че директно признават един вече станал широко известен факт – посочените обстоятелства крият опасност от забавяне на поръчките и значителни затруднения при тяхното възлагане. Именно с цел минимизиране на рисковете и осигуряване на плавно преминаване към изцяло електронен процес на възлагане, се предлага използването на платформата да се организира поетапно, като Министерският съвет определи последователността, по която различни групи възложители ще я прилагат.
Приведени са и аргументи, че при изготвяне на графика следва да се вземат предвид и предстоящите промени в законопроекта. Изразена е позиция, че това ще даде възможност сравнително малък кръг от възложители да се окажат засегнати при евентуална нестабилност на платформата като отстраняването на грешките ще доведе до по-безпроблемно прилагане за останалите възложители. Независимо че паралелно за известно време ще съществуват два начина на възлагане, така според мотивите ще се ускори степента на подобряване на уменията за ползване на платформата по групи възложители и оказваната помощ ще бъде по-адекватна.
В мотивите се обявява и това, че предвид предлагания график са направени промени и в други разпоредби на закона. Те се отнасят до довършване на започнати процедури преди влизане в сила на задължението за ползване на платформата съгласно графика. Това налага в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обн. ДВ. бр. 86 от 2018 г.) да се направи отмяната на действащите §131 и § 137 и да бъдат създадени нови ал. 2 – 6 на § 141.
В заключение няма как да спестим коментара, че макар приведените доводи да изглеждат разумни, отговорни и далновидни, за експертната общност стои открит въпросът защо изтъкнатите безспорно ключови аспекти от прехода към дигитално възлагане не са били отчетени на по-ранен етап. Все пак остава успокоението, че макар и късно, взетото решение по-скоро може да се определи като правилно и вероятно ще донесе позитиви за Системата на обществените поръчки в България.
Източник: НС
