Мерките, посочени в чл. 3, т. 1-6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) вече няма да са задължителни за възложителите на обществени поръчки. Това се предлага с проект за промени в ЗМИП, публикуван на Портала за обществени консултации.
Видно от проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМИП, обявен за обществено обсъждане на 16.11, от кръга на задължените субекти по чл. 4 от акта следва да отпаднат търговците на едро (т. 19), органите по приватизацията (т. 22), лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки (т. 23), министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори (т. 24), юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси (т. 25) и професионалните съюзи и съсловните организации (т. 27).
В мотивите на акта е обяснено, че преразглеждането на категориите задължени лица по ЗМИП идва след завършване на доклада за Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) от 2019 г., изготвен от създадена за целта междуведомствена работна група.
С изменения се цели повишаване ефективността при прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това следва да допринесе за съсредоточаване на повече ресурси в областите на по-висок риск, както и за намаляване на административната тежест по отношение на посочените в чл. 4 от ЗМИП субекти, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от транспонираната със ЗМИП Директива (ЕС) 2015/849.
За отпадащите категории докладът за НОР не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това да бъдат задължени да прилагат мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, сочат вносители.
Според предложените мотиви, възложителите на обществени поръчки попадат в група лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за НОР, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от ЗМИП, а по друг подходящ и по-ефективен начин чрез отчитане на завишеното ниво на риск при прилагане на ЗМИП и другите нормативни актове, които регулират съответната дейност.
В предлагания проект на нормативен акт се предвиждат и редакции на действащи текстове на ЗМИП, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на закона до настоящия момент, както и редакции, имащи за цел предвиждане на изрична правна възможност за сключване на писмени споразумения за сътрудничество и обмен на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849 между компетентни органи за надзор в държави членки.
В контекста на обществените поръчки е важно да се отбележи и това, че проектът предвижда и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и Закона за Комисията за финансов надзор, които се налагат във връзка с отпадането на определени категории от чл. 4 на ЗМИП.
Според вносителите, предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С обществената консултация и предложения проект за промени в ЗМИП може да се запознаете тук.
Източник: Портал за обществени консултации
