В отговор на множеството запитвания, отправяни от наши читатели, клиенти и партньори, любезно припомняме на всички колеги, че след отпадане на възложителите на обществени поръчки от кръга на задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП, избраните за изпълнители участници не следва да представят декларациите по този закон, независимо от датата на стартиране на съответната поръчка.
В тази връзка ще поясним, че след промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн. ДВ. бр. 21 от 12.03.2021 г.), мeркитe зa прeвeнция нa използването нa финaнcoвaтa cиcтeмa зa цeлитe нa изпирaнeтo нa пaри (т.е. мерките, посочени в чл. 3, т. 1-6 от ЗМИП) вече не са задължителни за възложителите на обществени поръчки. Така възложителите по ЗОП вече нямат правно задължение да извършват проучване на субектите преди влизане в клиентски взаимоотношения с тях.
Това стана факт, след като с пар. 1, т. 5 от обнародвания в началото на март ЗИД на ЗМИП от кръга на задължените субекти по чл. 4 от акта отпаднаха органите по приватизацията (т. 22), лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки (т. 23), министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори (т. 24), юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси (т. 25) и професионалните съюзи и съсловните организации (т. 27).
Както вече оповестихме, с измененията в ЗМИП се цели и намаляване на административната тежест по отношение на посочените в чл. 4 от ЗМИП субекти, в т.ч. и възложителите по ЗОП, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от транспонираната със ЗМИП Директива (ЕС) 2015/849.
Предвид горното подчертаваме, че независимо от датата на стартиране на дадена обществена поръчка и дали в съответната документация фигурират изисквания за представяне на декларации по ЗМИП, то след отпадането на възложителите на обществени поръчки от кръга на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП, за тях не съществува задължение да събират такива декларации, тъй като действието на нормата е занапред.
Отбелязваме този факт и по повод на продължаващата практика за изискване на подобни декларации, която освен некореспондираща на изискванията на действащата нормативна уредба се явява и източник на прекомерна административна тежест за всички ангажирани във възлагателния процес страни, т.е. несъответна на основната цел на законодателството по обществени поръчки за ефективност при разходване на публични и приравнени на тях средства.
