Правна комисия в НС прие на първо гласуване промените в ЗОП за анти-инфлационната методика
На свое извънредно заседание, проведено на 26.05.2022 г., Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси обсъди и прие на първо гласуване законопроекта за промени в ЗОП, с който се цели създаването на необходимите нормативни предпоставки за приемане на анти-инфлационна методика от Министерския съвет. Гледането на проекта бе предвидено за редовното заседание на 25.05.2022 г., но то не се състоя поради липса на кворум.
Както вече ви информирахме, законопроектът, предложен от група народни представители и вече приет на първо гласуване от комисията по регионална политика, бе внесен в НС на 13 май т.г. Според мотивите, проектът цели да създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск, чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности, разписана в нарочна методика, приложение към подзаконов нормативен акт.
С предлаганите промени се предвижда да се създаде методика, приложение към Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, която да въведе единни и обективни критерии, по които да се извърши индексирането на цените по договорите.
На заседанието на Правна комисия бяха представени мотивите към законопроекта. Участие взеха вицепремиерът и регионален министър г-н Гроздан Караджов и зам.-министри от МРРБ, представители на Министерство на финансите и Агенция по обществени поръчки, съответно от Камарата на строителите в България (КСБ).
Г-н Караджов заяви, че най-силно неблагоприятните ефекти на инфлационните процеси са се отразили на инфраструктурни проекти с европейско финансиране (за ВиК инфратруктура, строителство на пътища и др.). По проектите са проведени процедури, като някои от тях дори не са завършили със сключен договор към днешна дата и има масови откази от избраните за изпълнители участници да сключат такива договори. От друга страна, по вече сключени договори за обществени поръчки, възложени през последните няколко години, се появяват сериозни разлики в цените на строителните материали и на другите стоки, с които се извършва предимно стротеилството (където е най-силен инфлационният ефект).
Вицепремиерът обясни, че в момента по много договори възложените дейности се заплащат от държавата или общините на единични цени, които са по-ниски с 20% и повече, спрямо тези на пазара. Но тъй като това би означавало частни фирми да субсидират държавата, което няма как да се случи, изпълнителите вече започват да отказват възлагания. От това страда както републиканската пътна мрежа, така и абсолютно всички общини, обяви Караджов. Като пример за влагани в строителството материали и суровини, при които увеличението на цените е най-чувствително, министърът даде битума, природния газ, арматурата, дизеловото гориво, цимента и др.
Като главен негативен ефект от инфлационните процеси г-н Гараджов посочи това, че голяма част от европейските проекти, по които са сключени или предстои да бъдат сключени договори за обществени поръчки, са под риск и ако не се направят стъпки за индексация, България ще трябва да се откаже от тези проекти, съответно ще се загубят европейски средства в значителен размер. Бе обявено, че по ОПОС проектите са общо за над 1,5 млрд, по ОПРР – 1,3 млрд, а общините през НСОРБ са подали справка за проекти на обща стойност 4,3 млрд, чието завършване е поставено под риск. Предвид тази опасност, от правителството са провели серия от срещи със строителния бранш, представляван от Камарата на строителите в България, от страна на които още през януари е бил поставен въпросът за справедлива индексация.
Регионалният министър обясни, че в повечето държави-членки на ЕС индексация е била направена автоматично на база клаузи от договорите, и единствено в Румъния се е наложило да бъдат приет нормативен акт за актуализиране на цените по обществени поръчки. След като от българска страна е бил проучен румънския опит и най-добрите практики, се е стигнало до извод, че е необходимо приемането на методика, която да урежда справедливата индексация в различните сектори. Предложено е методиката да бъде приета от Министерския съвет като оперативен орган, който може да следи темпа на инфлацията и да прилага такива административни мерки. За да може обаче МС да приеме въпросната методика е необходимо да се предвиди такава възможност в Закона за обществените поръчки. Именно това е и целта на предложения законопроект, който МРРБ подкрепя, като от регионалното министерство е изразено и становище.
От страна на Агенцията по обществени поръчки към Министерство на финансите отношение по предложените текстове взе изпълнителният директор на АОП г-н Георги Николов. Той заяви подкрепа за проекта, като учточни, че от институцията имат две основни предложения по него – първо, методиката да се приеме с акт на Министерксия съвет, и второ – вместо добавянето на ал. 4 към чл. 116 от ЗОП, да се създаде нов чл. 116а, където да се регламентира възможността за приемане на анти-инфлационна методика. В заключение Николов каза, че дискусията по конкретните текстове може да се осъществи между първо и второ четене в пленарна зала.
Законопроектът бе подкрепен и от КСБ. Представителят на строителната камара заяви, че в момента е жизнено важно предложените текстове да бъдат приети. Бе уточнено, че това се налага не толкова поради липса на законова основа на необходимите промени в договори за обществени поръчки, а по-скоро за да могат всички заинтересовани страни да се обединят около определено решение. Затова е надделяло и становището, че за нуждите на индексацията е необходима изрична законова делегация. От КСБ обаче са съгласни с АОП, че би било по-добре в ЗОП да се създаде нов чл. 116а, а не нова ал. 4 в съществуващия чл. 116, както първоначално е предложено в проекта.
Подкрепа за проекта бе изразена и от името на няколко парламентарни групи, доколкото предложената промяна е необходима в настоящия момент.
В идните дни предстои гласуване на законопроекта на първо четене в пленарна зала. Както бе обявено, по проекта вече са внесени официални становища от МРРБ и от Министерство на финансите.
Източник: НС
