В Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е проведена работна среща за обсъждане на индексацията на договорите в строителството и прилагането на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация, на която участие са взели и от Камарата на строителите в България (КСБ). Това се съобщава в публикация от 21.10 на вестник „Строител“ – официалното издание на КСБ. Основен фокус на разговора е било изменението на цените на обектите, финансирани по ОП „Околна среда“ (ОПОС).
От страна на институциите в срещата са се включили министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, Галина Симеонова, и.д. главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ (изпълняваща функциите на Управляващ орган (УО) на ОПОС), Иванка Виденова, директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в МРРБ и Веселина Терзийска, директор на дирекция „Правна“ в МРРБ. В срещата са участвали и представители на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и 14-те ВиК оператора, които имат сключени договори с УО на ОПОС за финансиране на проекти.
По време на срещата е коментирана темата за размера на увеличението на цените по договорите по обществени поръчки, както и горния праг, заложен от УО на ОПОС. От УО на ОПОС е подчертано отново обстоятелството, че заложените максимум 15% са предвидени на база изчисления за неусвоения финансов ресурс по ОП „Околна среда“ до края на настоящата бюджетна година. Специално е подчертано, че ако в рамките на годината посоченият процент не бъде усвоен в направление индексация, финансовият ресурс ще бъде безвъзвратно изгубен. Ръководителят на УО на ОПОС е обяснил, че прагът на изменението на цената на договора, упоменат в указанията на УО е пожелателен и е съобразен с възможността в рамките на неусвоения финансов ресурс по оперативната програма, а не приложимостта на самата методика. При наличие на свободен неусвоен финансов ресурс за следващата календарна година, същият ще бъде насочен отново в направление индексация.
На срещата е получена яснота и по това, че необходимостта от подписване на допълнителни споразумения между УО на ОПОС и бенефициентите във възможно най-кратки срокове се поражда от желанието свободният финансов ресурс да бъде усвоен. Изрично е уточнено и това, че дори да не е наличен официално обявен индекс на цени на производител към датата на подписване на споразумението, както и на анекса към договорите за ОП, това не е пречка за подписването им, като индексацията ще се извършва след това чрез актове за индексация. Обявено е също, че УО на ОПОС поема ангажимент да даде указания към бенефициентите си в тази насока.
На срещата отново е засегната темата за допълнителните документи във връзка с покачването на цените на стоки и материали. От УО на ОПОС е разяснено, че е необходимо единствено доказване на наличието на инфлация чрез справка от НСИ за процента на инфлацията към настоящия момент, съпоставен към датата на подаване на офертата по ОП или началната дата на инфлационните процеси, съгласно методиката – 31.12.2020г. Също така, в анексите между възложители и изпълнители е необходима подробна обосновка на наличието на обстоятелсвата, посочени в чл. 116, ал. 1, т. 1-3 от ЗОП, в зависимост коя точка е основание за изменението.
На срещата е било специално подчертано, че УО на ОПОС в никакъв случай не ограничава възможността възложителите да сключат с изпълнителите анекси за увеличение на договорната цена и в размер, по-висок от 15%, в рамките на допустимия съгласно разпоредбите на ЗОП размер, като в този случай следва изрично да е посочено, че 15% са с осигурено финансиране по програмата. Просто следва да се има предвид, че всички разходи, над посочените 15%, УО възприема като недопустими за финансиране в рамките на Оперативната програма.
На работната среща е засегната и темата за възможността неизползваната част от провизорните суми да бъде насочена в направление „Индексация“. От УО на ОПС е изразено становище, че това е недопустимо предвид правилата на приложимото ПМС относно допустимостта на разходите, съгласно което провизорни суми се усвояват за допълнителна работа и/или услуги. Въпреки това, от УО на ОПОС е поет ангажимент да се изследва възможността оставащият ресурс от неусвоени провизорни суми да бъде насочен за индексации, както и да се даде мнение относно възможността сумата за непредвидени разходи да бъде използвана за индексация при наличието на под-клауза 13.7 от FIDIC. Това може да се използва в случаите, в които посочената под-клауза не е заличена със специфичните условия.
Представители на ВиК операторите са подчертали необходимостта от разрешаване на въпроса относно осигуряването на частта собствено финансиране. Операторите са насочили вниманието към факта, че всякакви допълнителни финансови ресурси, които следва да бъдат осигурени от тях чрез заемни средства, трябва да бъдат отразени в бизнес плановете им, съответно одобрени от КЕВР. Поемането на допълнителни финансови ангажименти, от своя страна, ще доведе до увеличаване цената на водата, която в много случаи е на прага на социалната поносимост. Освен това, всяко едно изменение в съответния договор между УО и ВиК оператор подлежи на одобрение от АВиК, което е дълга и сложна процедура. Позицията на ВиК операторите поставя две много важни теми – необходимостта от преразглеждане и осигуряване на частта собствен финансов ресурс в рамките на самата оперативна програма, както и нуждата от активни действия от страна на собствениците на ВиК активите в тази насока. В дългосрочен план се поставя и неизбежната необходимост от законодателни промени, които да облекчат процесите с цел постигане на максимална оперативност за ВиК операторите, които да насочат усилията си главно към предоставянето на услугите, а не толкова към разрешаване на тежки административни процеси в непрестанни финансови битки.
Източник: В-к Строител
