Новини

Правна комисия в НС одобри проекта за промени в ЗОП, внесен от МС

На редовното си заседание, проведено на 23.11.2022 г., Комисията по правни въпроси в Народното събрание, прие на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (вх. №48-202-01-31 от 04.11.2022 г.), одобрен от Министерския съвет на 26.10 и внесен за разглеждане в Парламента в началото на м. ноември.

Проектът отблизо

Според мотивите на вносителя, предлаганите промени се правят с три цели. Първата цел е постигане на съответствие на закона с изискванията на европейското законодателство в областта на обществените поръчки (цел належаща и предвид двете наказателни процедури, открити от ЕК срещу България – от 2018 г. за противоречащи на директивите изключения от ЗОП и от 2021 г. за нетранспониране на директивата за насърчаване на чистите превозни средства). Втората цел пред проекта е свързана с изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, а третата – с прецизиране на нормативната уредба и преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите.

Като част от първата група промени, законопроектът въвежда Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства, в частта относно обществените поръчки. Също така, във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директива 2014/24/ЕС се предлага отпадане на три от изключенията от приложното поле на закона, които се отнасят за изграждане и поддръжка на гранични съоръжения, закупуване на определени лекарства от лечебните заведения и възлагане на дейности в горските територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти, като за изброените дейности ще се прилагат правилата на ЗОП.

Със закона се правят и предложения и във връзка с поети ангажименти, заложени в реформа 10, компонент „Бизнес среда“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, с които се цели намаляване използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта.

В тази връзка са предвидени и нови завишени санкции за възложителите, които провеждат процедура на договаряне, без да са изпълнени условията по закона. Също така, с проекта се предлага мониторингът въз основа на извадка от електронната платформа ЦАИС ЕОП, да се извършва по определени индикатори, а получените данни да се предоставят на органите за последващ контрол за извършване на проверки (Сметна палата и АДФИ). Предвидено е задължение на тези органи за изготвяне и изпращане на доклад за резултатите от проверките и идентифицираните проблеми при прилагането на законодателството по обществени поръчки (т.е. даване на обратна връзка от контролните органи с предложения за предприемане на конкретни мерки). Информация от мониторинга ще се изпраща и на Комисията за защита на конкуренцията във връзка със забраната по чл. 15 по Закона за защита на конкуренцията.

За постигане на целта да се намали броят на процедурите на договаряне без обявление, както и на поръчките, възложени при само една оферта, с проекта се предвижда задължение за възложителя да определи допълнителен срок от най-малко десет дни, когато в първоначално определения такъв няма постъпили заявления или оферти, или е получено само едно заявление или оферта.

Във връзка с изпълнението на ПВУ се предлагат и промени, свързани с външния контрол, осъществяван от АОП. В тази връзка се предвижда въвеждането на задължителен предварителен контрол на всички процедури за обществени поръчки на стойност над 5 млн. лв. (контрол е предвиден и за поръчки на стойност между 1 и 5 млн. лв., но при тях подлежащите на контрол ще се определят чрез жребий). Разчетите са, че по този начин от контрола ще бъдат обхванати поръчките за 65% от разходваните средства на годишна база. С приемането на промените се предвижда контрол от АОП да се прави на двойно повече процедури – около 1000 на година, при проверявани сега около 500. Целта е да се обхванат всички значими обществени поръчки, по отношение на които е налице голям обществен интерес и намаляване степента на риска от допускане на нарушения при откриване и провеждане на възлагателните процедури.

Като част от промените за прецизиране на действащата нормативна уредба и преодоляване на констатираните проблеми в практиката на възложителите, с проекта се предлагат нови, по-високи стойностни прагове, във връзка с новите делегирани регламенти на ЕК и повишаването на цените на национално и международно ниво в резултат от динамичните нива на инфлацията.

Наред с това, във връзка със случаи на неправилно прилагане на т.нар. ,,in house“ възлагане се предлага забрана за превъзлагане на предмета на договора или части от него на други лица, както санкция за нейното нарушаване.

Други промени в тази трета група са такива, свързани с въвеждане на задължение за публикуване в РОП на договорите, сключени при прилагане на някои от изключенията по ЗОП, както и анексите към тях, съответно с ограничаване на възможността за избор на застраховка като вид гаранция до случаите, при които стойността на получения аванс, както и на определената гаранция за изпълнение, не надвишава 500 хил лв.

За да се повиши прозрачността при възлагателния процес, е предложена нова форма на осъществяване на контрол, чрез участие на наблюдатели в работата на комисията при провеждане на поръчки на стойност над европейските прагове и отличаващи се с особена сложност, засилен обществен интерес и такива, свързани с разходването на големи обществени средства.

Специално бяха разяснени и проектотекстовете относно даването на одиторско мнение от вътрешните одитори. Това ще се отнася само за значимите обществени поръчки – тези чиято стойност е по-голяма от 10 на сто от бюджета на възложителя или по-голяма от 5 млн. лв. Предложението засяга възложителите, в чиято организация има изградено звено за вътрешен одит по чл. 12 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. От Министерство на финансите обясниха, че въз основа на данните към 31.12.2021 г., може да се каже, че от тези нови разпоредби ще бъдат обхванати 10 от най-големите възложители, в т.ч. Столична община, община Варна и община Пловдив. Всички тези организации имат изградени звена за вътрешен одит, съответно имат достатъчен капацитет, за да посрещнат този тип одитна дейност.

Идеята е одиторите да извършват мониторинг на процеса от стартирането на обществената поръчка до приключване работата на комисията. Целта е постигане на допълнителна увереност на възложителя за законосъобразност на провежданата процедура, както и за подпомагането му при вземането на адекватни управленски решения (т.е. възложителят ще може да придобива допълнителна увереност, че към момента на приключване на работата на комисията с протокол е постигната законосъобразност на възлагането).

Решението за продължаване или прекратяване на процедурата остава изцяло на възложителя. Вътрешните одитори, както е и сега по Закона за за вътрешния одит в публичния сектор, не носят отговорност за това решение – това е управленска отговорност на съответния ръководител, респективно възложител. По този начин вътрешните одитори ще запазят своята независимост, тъй като тя няма да бъдат подчинени на никой друг освен на ръководителя на организацията. Също така, те ще запазят своята обективност, доколкото ако се премине към следващия етап по сключване на договор, вътрешните одитори ще могат отново да извършат одитен ангажимент, само че вече за даване на увереност, с което ще проверят останалата част, а именно сключването на договора, неговото изпълнение, неговото приключване и отчитане, финансово и документално.

От МФ подчертаха, че одитните ангажименти, които ще извършат, се наричат одитни ангажименти за консултиране и съществуват като такива и понастоящем, като се извършват именно от вътрешните одитори.и Предвид изложеното, от страна на Министерство на финансите бе изразено становище, че звената за вътрешен одит разполагат с  административния капацитет, необходим за осъществяване на новата дейност. Също така, в тримесечен срок след обнародване на промените от министерството ще бъдат публикувани указания за конкретния ред, по който ще се извършва този вид мониторинг.

Дискусия и гласуване в комисия

Пo молба на Министерство на финансите – институцията в чийто ресор са обществените поръчки, проектът за промени в ЗОП бе разгледан приоритетно. При представянето на проекта бе подчертано, че промените са належащи предвид двете наказателни процедури на ЕК срещу България, съответно с оглед изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. В крайна сметка, промените в ЗОП, предложени от МС, бяха подкрепени единодушно с 18 гласа „за“.

Законопроектът следва да бъде разгледан и от още няколко парламентарни комисии, в т.ч. тези по въпросите на Европейския съюз, по транспорта, по здравеопазването и по земеделието. Желание да разгледа текстовете бе изразено и от Регионалната комисия.

В рамките на заседанието бе отправено искане проектът да бъде разгледан съвместно с друго предложение за промени в ЗОП, направено от група народни представители с цел ограничаване на инженеринга, съответно при евентуално одобрение и на двата – да бъдат обединени в един общ законопроект. Най-вече поради съображения, свързани с необходимостта от бързо разглеждане на проекта на Министерски съвет, това предложение не бе подкрепено.

Източник: НС

Show More

Related Articles

Back to top button
error: Content is protected !!

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker