Транспортна комисия в НС също прие проекта на ЗИДЗОП, дискусиите основно по новите разпоредби за in-house възлагането
На заседанието си на 24.11.2022 г. Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в ЗОП. Припомняме, че предишния ден проектът мина и на Правна комисия.
В началото на разискванията от Министерство на финансите представиха подробно направените предложения за изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки. Отново бе посочено, че промените касаят три основни групи проблеми. Първият и най-сериозен проблем е свързан с това, че в момента са в ход две наказателни процедури на ЕК срещу България – една процедура от 2018 г. заради три изключения от ЗОП, които противоречат на директивите (за инженерните съоръжения по границата, за договорите за закупуване на лекарствени средства от частните болници и за дейностите в горските територии като добив на дървесина и др.), и една процедура от 2021 г. – относно нетранспониране в срок на новата директива за насърчаване използването на чистите превозни средства.
Втората група важни въпроси, които се адресират с проекта, са свързани с разрешаване на констатирани проблеми при възлагането. В тази връзка се предлага интензифициране на проверките, които се извършват АОП, като целта е този контрол да обхваща всички поръчки на стойност над 5 млн лв. (които съставляват 65-70% от общия разходван по ЗОП публичен ресурс). Наред с това се предлага и въвеждането на нови форми на превантивен контрол, в т.ч. одитен ангажимент за консултиране, при който вътрешните одитори да се произнасят преди сключването на договорите за обществени поръчки.
Във връзка с необходимостта от транспонирането на директивата за чистите превозни средства, от ИА „Автомобилна администрация“ бе разяснено съдържанието на понятието „чисти превозни средства“, като стана ясно, че таблица с пределните емисии за съответните категории превозни средства е дадена в директивата и ще се включи и в ЗОП. По отношение на готовността на Министерство на транспорта за приемане на наредба относно изискванията към чистите транспортни средства, бе обявено, че макар все още да няма изготвен проект на наредба, доколкото експертите от специализираната администрация са запознати с новите европейски изисквания и са налице сходни нормативни текстове във вече приети други наредби, изготвянето на новия акт няма да породи затруднения. Що се отнася до критериите, на база на които ще се определя кръга от възложителите, които ще са задължени да възлагат чисти превозни средства, и делът на тези средства в съответните обществени поръчки, по този въпрос все още няма яснота, тъй като предстои да бъдат проведени дискусии и междуведомствено съгласуване, консултации по тези въпроси текат и с други държави-членки.
На депутатите детайлно бе разяснена и идеята за участието на вътрешните одитори във възлагателния процес. От МФ бе обяснено, че целта е да се даде един инструмент на възложителите, с който те да могат да придобиват по-голяма увереност относно законосъобразното провеждане и протичане на процесите по управление на обществените поръчки. Бе подчертано, че вътрешните одитори няма да носят отговорност, нито управленска, нито като на възложител, защото съгласно ЗФУКПС управленската отговорност се носи от ръководителя на организацията. Тяхната независимост е запазена, защото те ще бъдат подчинени както и досега по закон на ръководителя на организацията, като там, където ръководителят на организацията е и възложител, ще се получи припокриване. Тяхната обективност също няма да бъде нарушена, тъй като вътрешните одитори и сега одитират обществените поръчки, които са в основния фокус на тяхната дейност. Просто сега се предвижда да го правят малко по-рано, под формата на мониторинг до момента на приключване работата на оценителната комисия с изготвянето на протокол, на база на което ще се произнасят доколко възлагането е протекло законосъобразно. Що се онася до въпроса с административния капацитет, представителят на МФ посочи, че вътрешните одитори и към настоящия момент притежават необходимтие знания и умения, с които да се справят с новата задача. В тази връзка бе подчертано, че се предвижда одиторите да е проинзасят само за големи и значими поръчки – на стойност над 5 млн. лв. и надвищаващи 10% от бюджета на възложителя. По-малките обществени поръчки ще продължават да се одитират както и досега. За големите поръчки одиторите вече ще се произнасят два пъти – първо по сега предлагания нов ред за законосъобразността на възлагането, и след това по съществуващия и до сега общ ред за сключването на договора, изпълнението, отчитането – финансово-счетоводно, документално и пр.
В отговор на депутат как ще се извършва такъв одитен ангажимент при публичните предприятия, които не боравят с бюджетни средства, а разходват по свои разчети, одобрени от контролиращия ги държавен орган, съответно дали ще бъдат обхваната достатъчно широк кръг от възложители, от МФ отново бе подчертано, че публичните предприятия са друга категория, защото звена за вътрешен одит за изградени в министерства и агенции, изброени в приложението на ЗВОПС, както и в общините с бюджет над 10 млн. лв. Там където има изградени звена, ще се осъществява този мониторинг, при условие, че отговаря на допълнителнтие изисквания. Казано просто, там където няма звена за вътрешен одит, такъв мониторинг няма да се осъществява. В МФ се надяват да стимулират ръководителите на организациите да осъзнаят ползите от вътрешния одит и да започнат да изграждат звена, и то не само като структура, но и като подходящ административен капацитет, т.е. хора с подходящо образование и лиценз, които да могат да изпълняват тези задачи. Освен това, публичните предприятия се подчиняват на Закона за независимия финансов одит и те имат и одитни комитети, така че те вземат решения дали ще има или няма да има вътрешен одит. За тях не винаги е задължителен този вътрешен одит, защото те попадат в друга категория. Когато става дума за държавните предприятия, търговски дружества, лечебни заведения и т.н., те попадат в обхвата на ЗВОПС, но тук ще бъдат изключени от обхвата на новия превантивен контрол по ЗОП (т.е. тъй като нямат звена за вътрешен одит, те няма да правят такъв вид контрол).
При последвалите дискусии основно внимание очаквано бе обърнато на предложенията за промени, свързани с т.нар. in-house възлагане. Ще припомним, че при представяне на проекта служебният премиер също акцентира върху тази част от проекта, като заяви, че директното вътрешно възлагане се е превърнала в „емблема за източване на държавни средства“. В рамките на заседаниет она транспортната комисия бе споменато и превърналото се в нарицателно за такива нарушения държавно дружество „Автомагистрали“, за е било установено, че е превъзлагало без ЗОП дейности на частни фирми, под прикритието на договори за наем на техника и доставки на материали.
От МФ и АОП обясниха, че с този проект се правят две промени свързани с in-house възлагането. С едната промяна изрично се забранява превъзлагането от изпълнителите на in-house договори на други подизпълнители. Другата промяна е въвеждането на задължение за публикуване на такива in-house договори.
Тъй като от депутатите бе отправен изричен въпрос дали предложенията решават текущите проблеми с in-house договорите особено в областта на строителството, от МФ и АОП бе обяснено, че идеята на сега лансираните промени е да се въведе изискване изпълнителят на такъв договор да има ресурса да изпълни сам поръчката, а не да я превъзложи без обществена поръчка, каквито порочни практики са били констатирани в миналото. Подчертано бе, че изпълнителят по in-house договор само по себе си е възложител и когато трябва да закупи материали или да си осигури някаква доставка, той също е задължен да спазва процедурите на ЗОП.
От депутати бе отправен въпрос дали с промените изпълнителите ще трябва на 100% да изпълняват всички дейности, или ще останат 20% които да могат да се превъзлагат, доколкото в практиката има специфични дейности, изискващи специфични разрешителни и лицензии (като взривни работи и др.). В тази връзки други народни представители припомниха, че преди време в рамките на дискусии по други проекти е била обсъждана идеята задължително за изпълнение от in-house дружеството да са само 80% от договора, а останалите 20% все пак да могат да се превъзлагат.
В отговор, от АОП бе направено принципно разяснение на института на in-house възлагането, което се явява изключение от принципното правило, че обществените средства следва да се харчат по публичен и прозрачен начин, и при осигуряване на конкурентност на избора на изпълнители. При това вътрешно възлагане възложителят не обявява процедура за възлагане на обществена поръчка, защото може да извърши съответната дейност със собствен ресурс. Затова ако на един възложител системно му е необходимо осигуряването на определена дейност, той може да си създаде дружество, което трябва да изпълнява тази дейност. За тази дейност не излиза на пазара на обществени поръчки, защото дружеството е негово и то е създадено така, че то да разполага със съответния капацитет съобразно нуждите на възложителя. Ако в даден момент се получи така, че това дружество не може да задоволи нуждите, тогава възложителят, който разходва средствата и ги управлява, трябва за тези средства да излезе на пазара, т.е. да възложи обществена поръчка. In-house дружеството не може да превъзлага, то е дружество изпълнител.
Що се отнася до въпросните 20%, те се отнасят до нещо друго, а именно едно от условията, на които трябва да отговаря дружеството – според директивата повече от 80 на сто от дейността на това in-house дружество трябва да е формирана от изпълнението на дейности, възложени от възложителя. За другите 20% то може да излезе на пазара и да се състезава за спечелване на обществени поръчки като потенциален техен изпълнител. Но в никакъв случай то не може да преввъзлага без ЗОП.
От депутати бе потърсена яснота и по това дали дружество, изпълняващо in-house договор, би могло да превъзлага чрез вече сключени от него рамкови споразумения с други компании, каквито практики са били констатирани, съответно дали предложентие промени в ЗОП препястват това. В отговор отново бе обяснено, че изключение от директивите, каквото се явява in-house възлагането, може да се случи само в стриктно посочените там случаи. Във всички случаи възлагането следва да е открито и конкурентно. Що се отнася до въпроса как in-house дружеството ще се снабдява с необходимите му суровини и материали, следва да се поясни, че за това то се явява възложител. Следователно, такова дружество ще следва да набавя ресурсите за изпълняваната от него in-house дейност по реда на ЗОП, т.е. с обществена поръчка. След като си набави ресурсите, ще трябва то само да изпълни дейностите по поръчката (например строителство или услуга).
В заключение по темата, от АОП обясниха, че in-house възлагането се допуска от директивите и то би могло да е полезно за много възложители в осъществяването на тяхната дейност. Когато се прави такова възлагане обаче, следва да се спазват стриктни правила. И идеята на проекта е правилата в закона да бъдат разписани така, че да съответстват на всички изисквания на директивите.
След проведените дебати, комисията одобри проекта на първо гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и 5-има въздържали се.
Законопроектът ще бъде разгледан и от други Парламентарни комисии, в т.ч. тази по въпросите на Европейския съюз, по здравеопазването и по земеделието. Очаква се текстовете да бъдат коментирани и от регионалната комисия.
Източник: НС
