На 22 август 2023 г. в деловодството на Народното събрание бе внесен законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (сигнатура 49-302-01-50/22.08.2023 г.). Проектът бе одобрен от Правителството на вносител още на 2 август т.г., след като премина ускорено обществено обсъждане от 9 до 24 юни.
Както е известно, с този проект се предлагат четири групи промени в ЗОП, свързани съответно с:
- постигане на съответствие с изискванията на европейското законодателство;
- изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ);
- подготовката за членство на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
- преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите.
Промените от първата група са свързани с разпоредби, транспониращи европейските директиви в областта. В това число влизат изменение на дефиницията на „обществени поръчки“ в чл. 1, ал. 2 от ЗОП, допълване на едно от условията за прилагане на изключението за секторни възложители, възлагащи директно на свързано предприятие (по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗОП), както и редактиране на правилата за идентифициране на необичайно благоприятни оферти, разписани в чл. 72 от ЗОП (съобразно решението на Съда на ЕС по дело С-669/20).
Втората група промени са насочени към постигане на целите за намаляване на неконкурентното възлагане, заложени в НПВУ и са в изпълнение на ангажименти, поети пред Европейската комисия. Така например, за намаляване броя на процедурите на договаряне без обявление се предлага стесняване на дефиницията на понятието „изключителни обстоятелства“ (§ 2, т. 17 от ДР на закона), свързана с прилагане на основанието по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.
Освен това, с цел съгласуване на практиките на контролните органи за еднакво разбиране и прилагане на закона и провеждане на единна и последователна политика в областта на обществените поръчки, както и в изпълнение на препоръка на ЕК, в чл. 246 се предлага създаването на експертен консултативен съвет към министъра на финансите. На заседанията на съвета ще участват и представители на Сметната палата и други институции, извън МФ и изпълнителната власт с компетентност по обсъжданите въпроси.
С оглед постигане на по-добър възпиращ и превантивен ефект на санкциите за нарушения на ЗОП се предлага и двукратно завишение на размера на всички глоби в административнонаказателната част.
Третата група промени, свързани и с подготовката на България за членство в ОИСР, се отнасят до мерките, свързани с опазване на околната среда. В тази връзка, в законопроекта са предложени разпоредби относно прилагане на задължителни минимални екологични изисквания от публичните възложители (нов чл. 47а и дефиниция на понятието „екологични изисквания“ в т. 9а в ДР на ЗОП).
С оглед пропорционалност и избягване на допълнителна административна тежест, такива изисквания ще се поставят само при възлагане на поръчки на стойности по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП. Предлага се обхватът на конкретните продукти и услуги, минималните задължителни екологични изисквания към тях и начинът за тяхното доказване да бъдат уредени в наредба, издадена от министъра на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията.
В четвъртата група са промените, насочени към прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед на преодоляване на констатирани проблеми в практиката на възложителите. В тази група влизат предложението за промяна в чл. 7, ал. 1 от ЗОП с оглед по-ясно очертаване на кръга на лицата, на които може да се делегира правомощието по възлагане на обществени поръчки (предвижда се такова делегиране да е допустимо само на длъжностни лица с право да заместват възложителя съгласно конкретен нормативен или административен акт, или на лице, осъществяващо общото административно ръководство в организацията на възложителя, напр. главен секретар, секретар на община и т.н.).
В последната група е и промяната, въвеждаща нова ал. 7 на чл. 79 от ЗОП, забраняваща на възложителя при договаряне без обявление по чл. 79, ал. 1, т. 2 да сключи договор на цена, по-висока от финансовия ресурс, който е обявил в предходната открита или ограничена процедура (аналогична промяна е направена в чл. 164 за поръчки в областите отбрана и сигурност).
Друга промяна, целяща подобряване на действащата нормативна уредба, е свързана с условието за сключване на договор по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Поради разнородно тълкуване и допускани грешки в практиката, в нормата са разграничени две хипотези. Първата е свързана със случаите, при които специално законодателство изисква наличието на определен документ, необходим за извършването на дейност от предмета на договора, и който избраният за изпълнител трябва да представи, дори и да не е изрично посочен от възложителя. Отделно от това с промяната се обхващат и случаите на изисквания, които не са задължителни по специалното законодателство, но са поставени от възложителя в документацията, тъй като са важни за изпълнението на конкретната поръчка.
С прецизирането на чл. 117а, ал. 1 от закона относно индексиране на цените на договорите при инфлация, се предлага когато за съответния предмет на обществена поръчка няма одобрена методика, размерът на увеличението да се установява във всеки конкретен случай въз основа на представените доказателства.
Също така, с предложената нова редакция на чл. 154а, ал. 2 се цели уеднаквяване на сроковете за публикуване на информация, свързана с оповестяване на резултатите от проведена обществена поръчка. Изменението е с цел улеснение на възложителите и намаляване на предпоставките за допускане на нарушения и налагане на санкции.
Сред съществените промени, внесени след обществената консултация и междуведомственото съгласуване, можем да посочим преразглеждането на идеята за отмяна на изключенията по чл. 14, ал. 8 и 9 от ЗОП (свързани с някои договори на НЗОК и АПИ), отпадането на предложението за задължителни пазарни консултации за всички поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП, решението наредбата за екологичните изисквания да се приема съвместно от от министъра на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката и индустрията, прецизирането и доразработването на предложението за промени в чл. 72 от закона, изричното разписване, че когато няма одобрена методика по чл. 117а от ЗОП, размерът на индексацията се определя от страните въз основа на представените доказателства, промяната, че срокът за призоваване по чл. 210, ал. 1 от ЗОП е три работни дни (изменението е по предложение на Списание „ЗОП ПЛЮС“), включването в заседанията на експертния консултативен съвет към МФ и на представители на Сметна палата и други компетентни институции извън изпълнителната власт (както и разписването, че съветът ще издава насоки за уеднаквяване на контролната практика), и др.
Ще припомним, че това е втори пореден проект за промени в ЗОП, иницииран от изпълнителната власт. Първият, който бе дело на служебното правителство, бе внесен в НС още на 27.04.2023 г. и вече бе разгледан на първо четене в някои от парламентарните комисии, заедно с друг депутатски проект на ЗИДЗОП от 5 май.
На 18 май първият проект на МС бе одобрен от Комисията по въпросите на ЕС, а на 22 май проектът не бе приет на първо гласуване от транспортната комисия. Все пак, на 20 юли предложените промени получиха „зелена светлина” от Комисията по правни въпроси, която е водеща. От водещи депутати в Правната комисия обаче бе направена уговорката, че предстои обединяване на проектите и допълнителен дебат по множество конкретни текстове както в пленарна зала, така и в комисиите преди второ четене.
По време на пресконференция, състояла се на 03.08.2023 г., финансовият министър обяви, че целта, която от МС са си поставили заедно с ръководството на Парламента, е до края на септември всички закони по НПВУ, в т.ч. ЗОП, свързани с второто плащане, да бъдат приети.
Със законопроекта и мотивите към него може да се запознаете ТУК.
Източник: НС, МС
