Строителите с писмо до институциите, искат ефективно прилагане на правилата за индексация и промени в ЗОП
Камарата на строителите в България (КСБ) отправи към институциите на законодателната и изпълнителната власт своите приоритетни искания за подобряване на състоянието на сектора на инвестиционното проектиране и строителството.
В официалното писмото, адресирано до председателя на Народното събрание, министър-председателя и министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, от браншовата организация изразяват неудовлетворението си от развитието на сектора и националната икономика като цяло, и предлагат мерки за преодоляване на тези тенденции.
На първо място, от КСБ настояват за ефективно, цялостно и законосъобразно прилагане на действащото законодателство, регламентиращо индексацията на цените по договори за строителство, възложени по реда на ЗОП. Според строителите, освен очевидните несъвършенства на регламентиращите тази материя разпоредби на ЗОП и Методиката, приета с ПМС №290 от 2022 г., същите не се прилагат адекватно от възложителите. Сред причините за това строителите посочват субективни указания на административни органи, послужили като основание за многобройни немотивирани и несъответни на закона откази за индексиране.
В тази връзка от КСБ искат спешна промяна на нормативната уредба в синхрон с опита на други европейски държави, приложили ефективно и справедливо индексиране на договорите за строителство. Освен това, според браншовиците е абсолютно необходимо издаването на законосъобразни и единни указания от страна на органите на централната власт, които да са адресирани до възложителите на обществени поръчки и да позволят преодоляването на разнообразната и отклоняваща се от буквата на закона практика.
Наред с това, от Камарата настояват и в следващия републикански бюджет да бъде обособено отделно перо „индексация“, което ще спомогне за реалното и прозрачно прилагане на процеса на коригиране на цените по договорите.
Наред с другите искания в писмото на КСБ (за повече средства за капиталови разходи, приемане на стратегия за приоритетно развитие на сектора и др.), са и такива, свързани с необходимостта от промени в действащото законодателство по обществени поръчки. Същите според браншовиците следва да преодолеят съществуващите дисбаланси между правата и задълженията на страните по договорите, който е в полза на възложителите. Пример за това, според КСБ, е предложението за промяна в ЗОП, предвиждащо отпадане на застрахователните инструменти като форма на гаранция за добро изпълнение на договорите за строителство.
Според браншовиците, в посочения случай чрез несъстоятелни и неверни аргументи се правел опит да се игнорира един финансов инструмент, успешно работещ както у нас, така и в стотици държави по света.Това, според строителите, се правело само за да облекчи работата на администрацията, и категорично било в ущърб на изпълнителите на обществени поръчки, в частност на строителите. Поради изложените причини, от Камарата настояват за запазване на застраховките като инструмент за гарантиране на доброто изпълнение на договори по ЗОП.
В друга своя критика към действащия ЗОП, строителите твърдят, че този нормативен акт не отчита спецификата на договорите за възлагане на СМР и така прави трудно тяхното изпълнение, във вреда както на изпълнителите, така и на интересите на цялото общество. По тази причина от КСБ настояват за законодателни промени, свързани с прилагане на добрите практики на Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC) при сключване на договорите за проектиране и строителство.
Според Камарата е налице и необходимост на ниво централна изпълнителна власт да бъдат разработени и типови договори, които да възпроизвеждат принципите, залегнали в цялата палитра от книги на международната федерация.
Друг повод за недоволство от страна на строителите е това, че според тях редица възложители системно нарушават разпоредбите на Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и по-специално на изискването му определени строежи и видове СМР да се изпълняват от строители, които са регистрирани (вписани) в Централния професионален регистър на строителите (ЦПРС).
Конкретизира се, че в редица тръжни документации за обществени поръчки това изискване към изпълнителите не е отразено, като освен несъответна на закона, тази практика води до накърняване на обществения интерес за постигане на качествен и безопасен строителен продукт, съответно генерира значителен „сив сектор“ в строителството. Според КСБ, справянето с тези явления безспорно трябва да е сред приоритетите на българската държава.
С пълния текст на писмото може да се запознаете ТУК.
Източник: КСБ
