Системата на ЕК за електронен ЕЕДОП спира до месец, готовността на националната услуга под въпрос
Според предварително обявените планове на Европейската комисия, през месец април 2019 г. ще бъде преустановенa услугата за електронен ЕЕДОП, поддържана от ЕК. Това поражда редица въпроси относно готовността на страната ни да продължи да предоставя подобна услуга, но вече на национално ниво.
Както изрично е посочено на сайта на Системата на ЕК за попълване и повторно използване на ЕЕДОП, Комисията създаде тази преходна услуга, за да подкрепя използването на ЕЕДОП, и оказа съдействие на държавите – членки на ЕС, при въвеждането на собствени услуги за ЕЕДОП. Услугата на Комисията ще бъде преустановена през април 2019 г., но задължението за използване на ЕЕДОП остава в сила и може да бъде изпълнявано чрез националните услуги за ЕЕДОП. Според анонса, повечето държави членки предлагат поне една услуга за ЕЕДОП (неизчерпателен списък на тези услуги е наличен тук).
Ще припомним, че Единният европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) е лична декларация за финансовото състояние, способностите и годността на дадено дружество да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка. ЕЕДОП е достъпен на всички езици на ЕС и представлява предварително доказателство, че отговаряте на всички необходими условия за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки на територията на ЕС.
Благодарение на ЕЕДОП оферентите вече не трябва да представят пълен набор доказателства, нито използваните до момента различни формуляри при процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС, като идеята е това значително да улесни участието в трансгранични процедури за възлагане на обществени поръчки. От октомври 2018 г. ЕЕДОП следва да се подава единствено по електронен път.
Видно от предварителните проучвания* относно използването на единния документ, направени от Комисията през 2017 г., навлизането на ЕЕДОП в практиката се случва сравнително бавно. Това се обяснява най-вече с късното транспониране на директивите и необходимото време за неговото въвеждане. В анализите на ЕК се отбелязва, че в резултат на това в повечето държави членки използването на ЕЕДОП до голяма степен е ограничено до версията на хартиен носител и до услугата за електронен ЕЕДОП на Комисията.
От институцията на ЕС подчертават, че към средата на 2017 г. твърде малък е броят на държавите членки, които вече са разработили национална версия на ЕЕДОП, макар че няколко държави членки планират да разработят такава в средносрочен план. В този смисъл заключението на експертите в Брюксел е, че държавите членки все още не използват пълния потенциал на ЕЕДОП. Освен това се сичта, че липсва достатъчен практически опит, за да бъде оценена необходимостта от изменение на ЕЕДОП.
Според очакванията, по-обстойна оценка на ЕЕДОП следва да бъде извършена през 2019 г. успоредно с тази относно икономическото въздействие на директивите върху вътрешния пазар и трансграничните обществени поръчки, която е задължителна по силата на Член 92 от Директива 2014/24/ЕС. Тази оценка ще се основава на няколкогодишен период на прилагане и ще осигури по-всеобхватна картина на състоянието.
Отчитайки преходния характер на услугата на ЕК и плановете да бъде преустановена работата на системата на ЕК за електронен ЕЕДОП след 18 април 2019 г., особено актуално е това дали и в каква степен България е готова да продължи подобна услуга на национално ниво. Предвид продължаващите тестове на Централизираната платформа за електронно възлагане (ЦАИС ЕОП) и заложеното в закона тя да стане задължителна едва след 01.11.2019 г., тази готовност остава под сериозен въпрос.
Същевременно, както показаха и резултатите от месечната ни анкета, експертната общност е подчертано скептична относно това дали възможностите на ЕЕДОП действително са реализирани в практиката по прилагане на българския Закон за обществените поръчки. Припомняме, че над 32% от включилите се в онлайн допитването споделят мнението, че принципно ЕЕДОП има множество предимства и значим потенциал за намаляване на административното бреме, но използването му в България все още не е ефективно.
Над една пета (28,4%) от респондентите са още по-скептични – според тях, на родна почва ЕЕДОП често създава повече проблеми, отколкото решава. Други 16,4% от отговорилите са най-крайни в критичността си по отношение на националния прочит на ЕЕДОП на ниво закон и практика. Според тях, след въвеждането на ЕЕДОП неяснотите и бюрократичните спънки, пред които са изправени българските възложители и икономически оператори, са дори повече.
Дали скептичността на експертната общност ще бъде опровергана от отговорните институции, или ще намери поредно потвърждение в практиката по прилагане на ЗОП, предстои да разберем съвсем скоро.
* Виж ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно прегледа на практическото прилагане на единния европейски документ заобществени поръчки (ЕЕДОП), Брюксел, 17.5.2017 г.COM(2017) 242 final
